„Аз бях тук“ и няма да си тръгна

„Аз бях тук“ на Гейл Форман (изд. „Colibri“) е янг адълт роман с наистина мрачна тема, от тези, по които тийнейджърите си падат, а родителите им смятат за изключително неподходящи и потенциално опасни. Но както Форман отбелязва, „книгите не създават поведение“, така че спокойно. Дишайте, отпуснете се! Нищо фатално няма да ви се случи, това е просто книга.

„Аз бях тук“ търси мотивите на едно тийнейджърско самоубийство и разказва историята на жертвите, които това лично решение оставя след себе си. Защото извършването му може и да е занимание самотно, но покосените са повече от един. Ранени са винаги най-близките, а раните отказват (или им е отказано) да зараснат.

Коуди – момичето, което е останало живо и не е успяло да спаси най-добрата си приятелка, ни разказва от първо лице как се живее в неизречена болка, в отричано самообвинение и с постоянния натрапчив въпрос „Защо?“

Драмата е по-сериозна, отколкото изглежда на пръв поглед, защото Мег (самоубилото се момиче) е всичко, което Коуди не е имала по рождение. Мег е дом и истинско семейство, смелост и дързост, мечти и надежди, пример и вдъхновение.

Двете израстват заедно като едно цяло. Едната му половина спира да диша и другата почва бавно да се разпада.

Коуди продължава да живее на инат. За да види предела на своята издръжливост, се отдава на работа, самонаказване и тъга.

Съдбата я праща по стъпките на Мег, а последвалото пътуване, което е най-съществено в своята емоционална част, прераства в Одисея в търсене на отговори и прошка.

Някъде в началото на този път се появява Бен – рицарят на бял кон, може би ще си помисли някой? Съвсем не. Той е още една косвена жертва на Мег, на нещастния брак, на несправедливия живот и на каквото още се сетите.

Коуди и Бен си приличат, следователно се отблъскват. Но не могат един без друг и по най-естествен начин, който обаче е следствие от техните действия и желания, постоянно се срещат (Следите ли ми мисълта? Не е особено логична? Защото такава е любовта – лишена от всякакъв смисъл.) Двамата образуват съвършената прегръдка, която е спасителна в най-тежките мигове.

Коуди и Бен предприемат последното пътуване, в което срещат злото като изпитание на тяхната сила; на вярата, че могат да се учат от грешките си и да променят съдбата си. А когато стигат до края, двамата не намират отговори, защото животът е… сложен. Хората са сложни – противоречиви, вманиачени, заблудени, нещастни. А понякога са просто добри, без фойерверки, без патетика. Правилният човек на правилното място – нищо повече.