Предизвикателството на „Аз чета“ и платформата за аудиокниги и е-книги Storytel да четеш повече продължава. След като миналата седмица Милена Ташева ти разказа как се е влюбила в “Падение и спасение” на Весела Тотева, днес любимата си аудиокнига ще ти представи Ася Ангелова – автор в сайта „Аз чета“ и основател на блога Seasons of Aya. Виж в края на статията какъв специалния подарък сме ти подготвили със Storytel!
„Какво предпочитате – печатна или електронна книга?“ Този въпрос може да се срещне толкова често в социалните мрежи, че лично на мен ми е втръснал до болка. Както за всичко в света, има хора, които предпочитат само единия вид четива, а има и такива, за които няма значение в какъв вид е книгата. Като мен. Щом ми дава възможност да се докосна до нещо ново и чакано, форматът няма значение.
Споменатият по-горе въпрос обаче скоро ще промени малко структурата си, защото опциите за достъп до книги станаха с една повече. И въпросът вече ще бъде: „Печатни, електронни или аудиокниги предпочитате?“. Всеки един вариант има както плюсове, така и минуси, и тази дискусия е изключително субективна и дори безпочвена.
Дълго време странях от аудиокнигите. Ето, казах го. Заобикалях ги отдалече, защото когато чета, искам всичко да минава директно през съзнанието ми, а не да ми е един вид “натрапено” с чужд глас и интонация. Понеже чета почти само художествена литература, не можех да си представя да слушам диалог, четен от един и същи човек, който си преправя гласа. Естествено, всички тези неща ме притесняваха на етап, в който все още не бях слушала дори и една минута от аудиокнига.
Точката на пречупване дойде, когато се наложи да отида да ми разширят зениците. Както знаете, след такава процедура не виждате наблизо и чувствителността ви към светлина е много изострена. Та, бях поставена пред ситуацията цял ден да лежа и да не правя нищо, което просто нямаше как да се случи. Още вечерта се абонирах за Storytel, и започнах да набелязвам книги, които бих слушала. След като бях добавила около двадесет и няколко (за всеки случай!), вече бях готова за следващия ден на лежане. Първата ми аудиокнига беше „Майстора и Маргарита“ от Михаил Булгаков (опит неуспешен), но след това започнах да слушам аудиосериала „Граничен пост“ на един от най-любимите ми автори – Дмитрий Глуховски. Това си беше попадението, което задържа интереса ми върху този формат книги.
А сега да караме по същество, защото, обичайно за мен, се отплеснах страшно много. Рядко посягам към книги, за които нищо не знам. Ако усетя притегляне от някакъв характер – дали ще е художественото оформление, заглавието или авторът – започвам я, пък после ще го мисля. „Сливовиц“ от Катерина Хапсали е точно такъв пример, като тук заглавието всъщност ми подейства като магнит. Хич и не знаех за какво иде реч в нея, нито пък съм чела нещо от авторката преди. Бях я забелязала още когато излезе, но явно е чакала правилния момент, за да ме намери, и то не къде, а в Storytel.
Прибрах се от работа, направих си кафе, сложих слушалките и седнах на дивана. Пуснах втория роман на Хапсали, включих телефона да се зарежда и се заслушах в неподражаемия глас на Койна Русева. След пет часа станах от дивана, след като чух и последните прочетени думи от Русева.
„Сливовиц“ обхваща живота на една успешна в професията си жена, която, за жалост, няма същия късмет и в личния си живот. Едно след друго се редят нещастията, които сполетяват Александра – от любов, която винаги е изглеждала странна и неправилна, до реалното разочарование и последвалото физическо насилие. Това афектира всичко в живота ѝ и тя намира утешение в алкохола. Наред с всичко случващо се в живота ѝ, отвъд океана има приятел, който винаги е вярвал в нея и ѝ е давал надежда дори в най-тъмните моменти. А да имаш такъв човек до себе си, дори и на хиляди километри, понякога е животоспасяващо.
Сливовиц всъщност е международната дума за сливова ракия. Има немалко елементи, които могат да обединят народи, но едно от нещата, което обединява всички нас на Балканите, е точно прословутата напитка. Независимо в кой край на света сме, повярвайте (а вярвам, че и го знаете), ракията си е ракия и свързва всички ни.
В романа на Хапсали искрено ме заинтригува историята и особено нишката, която е свързана с бивша Югославия. Богато обрисуваното минало и семейство на Боб Спанич беше най-интересното за мен в цялата книга – израснал далеч от родината на семейството си, слушал само истории за този забравен край, той може би се чувства толкова сърбин, колкото и всеки друг гражданин, живеещ в действителност там. Изключително топло ми стана от всичко около този герой, а дори може да се каже, че го заобичах. Трезвата му преценка, примесена с доза позитивизъм, която струеше от всяко негово изказване, може да даде надежда на всеки читател/слушател. А какво по-хубаво от това!
От друга страна обаче, хич не ми допадна стилът на авторката. Не знам от какъв характер е той в първия ѝ роман „Гръцко кафе“, но въпреки по-горния абзац, „Сливовиц“ е изпълнен с клишета. Всяка втора мисъл на Александра е някоя много известна мисъл на мислител или е със звучене на фейсбук постовете, които се въртят като бесни в социалната мрежа. Присъствието им ми се стори странно, защото в същото време други аспекти на романа ми харесаха. Признавам си, че ако бях подхванала книгата на хартия, надали щях да я дочета и да открия точно тази сръбска нишка и най-вече – Спанич. Тук намирам за изключителен плюс избора на актрисата Койна Русева за прочита. Тя успя да задържи вниманието ми и определено вдигна нивото на изживяване от текста. Койна, просто те обичам. Туй то.
„Сливовиц“ от Катерина Хапсали обхваща доста добре страховете, които всеки от нас таи в себе си – разпадане на връзката, в която сме, загубване на работата ни, търсене на утеха в алкохола, сблъскването с насилие. В цялата си суровост обаче всички те не са причина за край на живота ни, а още повече отказване. И ето тук идват приятелите, които винаги са близо до нас духом, пък физически може да са и на друга планета. История, която ще ви даде надежда, ще ви разплаче и на която ще ви се иска дори да сте били свидетели. Прочита на Койна Русева ще ви закара в спомените на героите като с машина на времето и ще ви омае до последната дума.
Сега „Аз чета“ и Storytel ти дават възможност да ползваш 30-дневен безплатен тестов период с мобилното приложение на Storytel – използвай неограничен брой аудио и е-книги, като избираш сред 800 български и 50 000 английски заглавия. Опитай сега на www.storytel.com/bg/bg/azcheta!
