Броени дни остават до Коледа и единствен до голямото пазаруване в Националния дворец на културата. От утре – 5 декември – стартира и юбилейното 50. издание на Софийски международен панаир на книгата. Няколко етажа с издателства и хиляди заглавия ще ви очакват, а за да може бързо да се устремите в правилната посока, по традиция, екипът на „Аз чета“ подготви своите препоръки. Надникнете в списъка ни и избирайте смело. Със сигурност ще се срещнем на панаира, защото и ние също като вас вярваме, че книгата е най-хубавият подарък за Коледа.
Вероника Вълева препоръчва
“Дом за начинаещи” от Емануил А. Видински (изд. “Жанет 45”)
„Дом за начинаещи“ е възхитителна история за порастването с всичките му възходи, падения и сложни обстоятелства. Да се озовеш в католически дом за деца в Германия в началото на юношеството, което по дефиниция си е труден период на промени и (себе)опознаване, без да познаваш никого и без да говориш езика, е предпоставка за тежък и драматичен социален автобиографичен роман. Видински обаче връща лентата назад към 90-те и към годините си в дома с мека носталгия, деликатно чувство за хумор и усет за важните теми, споменавайки ги някак по момчешки, през общовалидни тийнейджърски ситуации. “Дом за начинаещи” е написан увлекателно, чете се с лекота и оставя усещането, че си се сприятелил с обитателите на Дома, вместо тъга, че тези момчета и момичета не са имали това, което обичайно се разбира под “хубаво” детство.
“Всички сме злодеи” от М. Л. Рио (изд. “Сиела”, преводач Кристина Димитрова)
Елитен колеж, седем студенти по актьорско майсторство и изучаване само и единствено на Шекспир – колко точно драма може да има в този роман и как би могло да няма убийство?! Оливър и състудентите му от актьорския клас подготвят годишната си Шекспирова пиеса в колежа за последен път преди завършването. Всички реплики са наизустени, всички костюми са готови, а ролите са подготвени с цената на много пот, сълзи, драма, конкуренция и кръв… буквално. Когато изпълнителят на главната роля е открит мъртъв, за останалите шестима актьори сценичното осветление се сменя с полицейски светлини и Оливър е признат за виновен. Разследващият детектив обаче така и не успява да разбере със сигурност какво точно се е случило в нощта на убийството и се среща с Оливър след излежаването на присъдата, за да търси отговори на въпроси отпреди десет години. Обичайната криминална атмосфера на жанра е подправена с мрачните коридори на колежа, Шекспировата драматичност, привнесена в реалния живот на героите, и подозрението, че май всъщност няма невинни в случая.
“Кари Сото се завръща” от Тейлър Дженкинс Рийд (изд. “Intense”, преводач Кате Перчинкова)
Всъщност препоръчвам всичко от Тейлър Дженкинс Рийд, купувам си нейни книги почти без да обърна внимание на заглавието. След рок звездата Дейзи Джоунс и филмовата икона Евелин Хюго, Рийд поставя в центъра на историята си отново известна и преуспяла жена. Кари Сото е приключила спортната си кариера на абсолютния връх и е най-добрата тенисистка в света. Десет години по-късно обаче рекордът и титлата ѝ са застрашени от нова звезда в тениса и тя просто не може да приеме този факт. Затова и взима нечуваното решение да се завърне отново на корта и да защити титлата си. Дори без да разбирам нищичко от тенис, не можех да спра да отгръщам страниците – всеизвестно е, че светът на спорта се тресе от драма, напрежение и съсипани мечти, но не очаквах да ме погълне в такава степен. Кари Сото е далеч от крайно положителната главна героиня. Хем викаш за нея и пробужда спортния ти хъс (даже не знаех, че имам спортен хъс?!), хем понякога е абсолютно отвратителен човек и ти се иска да й забършеш два шамара. Но и в двата случая я разбираш. Роман за страстта към спорта, към победата, към живота.
Таня Клясова препоръчва
“Мадам Кюри и силата да мечтаеш” от Зузана Леонард (изд. “Емас”, преводач Ваня Пенева)
Сърдечно препоръчвам цялата колекция “Бунтарки” на издателство “Емас” – поредица от романи за силни жени, които променят света чрез своите таланти, целеустременост и, ами, бунтарство. Започнах поредицата именно с “Мадам Кюри и силата да мечтаеш”, която ни запознава с живота на един от най-известните учени – Мари Кюри. Всички сме чели за основните факти от биографията ѝ в учебниците по физика и история, но Зузана Леонард се фокусира върху малките детайли от живота на мадам Кюри – детството ѝ в Полша, студентските години във Франция, срещата с Пиер и трудностите, осеяли пътя ѝ през годините. Романът е вдъхновяващ, красиво написан и няма да ви остави безразлични.
“Балада за пойни птици и змии” от Сюзан Колинс (изд. “Екслибрис” преводачи Илиян Лолов и Неза Михайлова)
Ако все още не сте прочели предисторията от света на „Игрите на глада“, сега е идеалният момент да го направите, преди да се насладите и на филма, който отскоро е в кината. 64 години преди Катнис Евърдийн да бъде изтеглена на Жътвата, започват започват десетите Игри на глада. Осемнадесетгодишният Кориолан Сноу е избран да бъде един от първите ментори в Игрите и отчаяно мечтае да си спечели популярност и успехи в новата си позиция, за да възвърне славата и богатството на семейството си. За негово разочарование, пада му се да бъде ментор на Луси Грей – трибут от Окръг 12, чиито шансове да спечели са минимални. Съдбите им се преплитат, а животът и на двамата никога няма да бъде същия. “Балада за пойни птици и змии” е завладяващ роман, който ни дава възможността да видим Игрите през очите на бъдещия антипод на Катнис, да надникнем в неговите мисли и амбиции, както и да научим повече за развитието на Игрите и болното общество на Капитола.
“Пътуването” от Бет О’лиъри (изд. “Ибис”, преводач Мария Димитрова)
От дебютът на авторката, “Споделеният апартамент”, не пропускам нито едно от заглавията ѝ. Като традиционни съвременни романтики, книгите ѝ се четат лесно и краят рядко ни изненадва. Въпреки това романите на О’лиъри се отличават с особена дълбочина, чудесно чувство за хумор и много реалистични герои, в които е невъзможно да не се припознаеш. “Пътуването” не е по-различна. Aди и сестра ѝ се подготвят за пътешествие с кола за сватбата на тяхна приятелка в Шотландия. По стечение на обстоятелствата, към тях се присъединяват още няколко души, между които и бившият на Ади. На петимата пътници им предстои много време заедно, прекарано в тясната кола, което поражда редица неочаквани ситуации и създава едно емоционално и незабравимо пътешествие.
“Четвърто крило” от Ребека Ярос (изд. “Сиела”, преводач Мариана Христова)
Разбира се, нямаше как да пропусна да препоръчам и фентъзи романа на годината. “Четвърто крило” предизвика фурор в социалните мрежи, и то с причина. Вайълет Соренгейл цял живот се е подготвяла за Квадранта на писарите, но майка ѝ има други планове. Противно на желанията си, Вайълет е принудена да се присъедини към най-елитната част от наварските войски: драконовите ездачи… ако оцелее обучението, разбира се. Мнозина искат Вайълет мъртва, така че тя трябва да впрегне цялата си хитрост, за да се събуди на другия ден. Романът е изпълнен с действие, обрати, остроумие, доза романтика, и разбира се, саркастични дракони. Втора част очакваме на български през януари 2024 година, така че сега е идеалният момент да се запознаете с Вайълет и изключителните дракони, които изпълват страниците на “Четвърто крило”.
“Шах и мат” от Али Хейзълууд (изд. “Софтпрес”, преводач Яна Парашикова-Аролска)
Али е кралицата на романтични романи, в които главните герои са интелигентни академици, физици, биолози… и шахматисти. “Шах и мат” е първият ѝ роман, насочен към тийнейджъри, макар че препоръчвам и на порасналите ѝ читатели да не го пропускат. Малори Грийнлийф е решена никога повече да не играе шах. А дори и да иска, не би имала никакво време – момичето се грижи за болна майка, отглежда малките си сестри и работи в автосервиз. Приятелка на Малори я убеждава да вземе участие в един последен турнир на шах, където героинята побеждава не друг, ами настоящия световен шампион – неустоимият Нолан Сойер. Загубата му разтърсва света на шаха и преобръща живота на Малори. “Шах и мат” е изпълнен с присъщите за Али остроумие, романтика и хумор, който почитателите на жанра не бива да пропускат.
Милена Златарова препоръчва
“Градината на самурая” от Гейл Цукияма (изд. “Бениториал”, преводач Майре Буюклиева)
Книгата разказва за една година от живота на млад мъж от Хонконг, който е изпратен да възстановява здравето си в крайбрежна семейна вила близо до Кобе, Япония. Годината е 1937, започнала е Втората китайско-японска война. В компанията на Мацу, възрастният домакин, и неговата градина Стивън намира своеобразен оазис между двата свята, но и получава трудни уроци. Грижата на Мацу за неговата приятелка Сачи, принудена да живее в отдалечено планинско селце, показва на Стивън какво е да си истински самурай в ежедневието. Много съзерцателна и фина книга, в която е вплетена част от семейната история на самата авторка – дъщеря на японец и китайка.
“облак с форма на камила” от Алина Нелега (изд. “ICU”, преводач: Лора Ненковска)
Това е съвременен прочит на “Хамлет” от гледната точка на майката. Под формата на монолог или по-скоро несъстоял се диалог тя разкрива историята за разпада на едно семейство. Потопени в света на театъра, родителите не успяват да изградят истинска връзка със сина си. Товарът на вината за неговото отчуждение пада, разбира се, върху майката. Разказът е динамичен, многопластов. С брутална откровеност главната героиня говори за кризата на остаряването, за страховете, през които минава всеки родител, за трудния избор да правиш кариера. В нейния образ се отразява съдбата на много жени от близкото социалистическо минало в Румъния. Но това е и вълнуваща изповед за любовта към изкуството, за магията на сцената, която изпълва целия живот на артиста.Читателят има възможност да надникне в кухнята на театъра, която Алина Нелега познава отлично като автор на театрални пиеси и артистичен директор на Националния театър в Търгу Муреш в периода 2012-2017. Романът е носител на наградата за женска литература “София Надежде” през 2021, на наградата за белетристика на “Радио Ромъния Културал” през 2022 и на наградата на учениците за “най-любима книга на годината”, връчвана в рамките на големия Международен литературен фестивал в град Яш, Румъния. Последната награда показва, че подрастващите припознават темите за търсенето на собствената идентичност, оцеляването в съвременното общество и конфликта между поколенията, поставени майсторски в контекста на безсмъртната пиеса на Шекспир.
“Тайният живот на омарите” от Тревър Корсън (изд. “Жанет 45”, преводач Александър Маринов – Санчо)
„Тайният живот на омарите“ е част от любимата ми поредица “Море” на изд. “Жанет 45”, която включва книги, посветени на тайните на морските дълбини и хората, които са свързали живота си с тях. “Тайният живот на омарите” е пълна с прелюбопитни подробности за високо ценените раци, допълнени с приключенията на омароловците и усилията на учените да опазят популацията на омарите. Тревър Корсън пише много увлекателно, като ритъмът на разказа се поддържа от прехвърлянето между различни гледни точки – епизодите на морското дъно се редуват с ежедневието на борда на научноизследователските съдове, а в същото време проследяваме историите на цели семейства потомствени омароловци. Ако идеята на поредицата “Море” ви е заинтригувала, не пропускайте и страхотната “Морска книга” от Мортен А. Стрьокснес, (преводач: Мария Змийчарова), с която ще се впуснете в епично риболовно пътешествие по следите на пленяващи морски легенди!
“Спомен за гората” от Дамир Каракаш (изд. “ICU”, преводач: Русанка Ляпова)
Любимият ми Миленко Йергович казва следните думи за “Спомен за гората” от Дамир Каракаш (изд. “ICU”, преводач: Русанка Ляпова): „С тази малка книжка Дамир Каракаш се превърна в голям писател…“. Това е книга за порастването на едно момче. Всяка глава поднася по някоя привидно незначителна случка от живота му. Страховете, приятелствата, властният баща, когото синът не може да понася и въпреки това отчаяно копнее да заслужи неговата похвала, миговете на изгарящ срам разкриват трудно и бедно детство, в което героят израства пред очите ни. В най-трудните моменти той търси утеха и опора в гората – тайнствена и плашеща като големия и неразбираем свят на възрастните, който го очаква.
“Вълшебната планина” от Томас Ман (изд. “ICU”, преводач Тодор Белберов)
Бих определила новото издание на този шедьовър на световната литература като едно от най-значимите събития в книгоиздаването ни, а лично за мен – едно от най-обогатяващите и интензивни читателски преживявания за 2023 г. Написан в началото на миналия век, романът носи духа на Европа между двете големи войни – време, безвъзвратно отдалечено от нас, почти архаично в своето бавно протичащо темпо, но като при всеки шедьовър в него се крият множество светове, в които можем да пребиваваме независимо от конкретната ни пространствено-времева точка. Подобно на героя Ханс Касторп, който прекарва седем години в отдалечен санаториум, „омагьосан“, привидно „капсулиран“ в ограниченото пространство и болнична рутина, докато вътре в себе си извървява едно духовно пътешествие. Книгата не беше преиздавана у нас от 70-те години на миналия век и сега беше буквално възродена за българските читатели по един великолепен начин. Щастлива съм, че си подарих щедро време с нея в подходящ момент. Идват празнични дни, в които традиционно забавяме темпото, и този роман би могъл да ви стане чудесен спътник в едно медитативно странстване из сферите на духа и тайните на битието.
“Същински ангели” от Мортен Пепе (изд. “Персей”, преводач Росица Цветанова)
Колебаех се дали да включа тази книга в препоръките си, защото много трудно я прочетох. Всичко в нея отблъсква – сюжетът, тежката тематика, героите. Но ако харесвате романи с остра социална насоченост, тя заслужено ще привлече вниманието ви. Написана по истински случай – безсмисленото расистко убийство в Дания на 14-годишен емигрант вестникар през 2008 г., “Същински ангели” гарантира безпощадно отрезвяване от идеализираната представа за скандинавския рай. Датският автор ни потапя в света на “лошите момчета”, които се мотивират от омразата си към обществото, от което би трябвало да са част. Социалната система се проваля в предоставянето на подкрепа и не успява да ги измъкне от порочния кръг на насилие и лошо качество на живот. Романът е предупреждение за разрушителната сила на расизма и ксенофобията, чиито последици разкъсват обществената тъкан и разрушават живота не само на преките жертви, но и на всички замесени.
Милена Ценева препоръчва
“Завинаги твой, Винсент” от Ван Гог (изд. “Кръг”, преводач Никола Георгиев)
Това прекрасно, луксозно и колекционерско издание е може би една от най-добрите книги, които трябва да си подарите за Коледния панаир, без значение дали сте голям почитател на художника като мен, или просто имате интерес към епистоларната литература. Писмата на знаменития художник до по-малкия му брат Тео са изключителни и по един неповторим начин разкриват дълбочината на Ван Гог като личност и характер. Това не са просто писма, които разказват за живота и творческата му енергия, а истинско и магическо огледало, в което читателят има щастието да надникне и да види част от темпераментната същност и борбения дух на Ван Гог, от неговите разсъждения за живота и изкуството. За мен бе безкрайно интересно да чета за първоначалните му опити да рисува, да се учи на този занаят, но и да низвергва по свой начин професионалните догми и институции за изкуство (точно както и Пикасо е правил), как постоянно иска да се усъвършенства и как този творчески размах в крайна сметка води до една лудост, множество ценни картини (оценени едва години по-късно) и до трагичен край на живота на един такъв безспорен и грамадански талант.
“Мълчанието на цвета” от Нарине Абгарян (изд. “Лабиринт”, преводач Иван Тотоманов)
Не пропускам книга на арменската магьосница на словото Абгарян, тя е един от любимите ми съвременни писатели. Нейните книги винаги ме карат да чувствам една топлина в душата си, която ме зарежда с дни и седмици наред, а този сборник с новели е като онова бляскаво камъче, което намираме на плажа, близо до морето, и в момента, в който вече го държим в ръце, можем единствено да му се възхищаваме прехласнати. Нарине Абгарян има типичен неин стил, на който не изневерява, така че която и да е от нейните книги да подхване, читателят винаги остава със сладък вкус в уста, все едно току що си е откраднал малко от захарния памук на детето си. Нейното леко и приятно чувство за хумор и онази, сякаш небрежна лекота, с която ниже думите, правят всяка история и тук безценна за четене. Ако книга можеше да олицетворява утеха или уют, “Мълчанието на цвета” може би щеше да е на едно от първите места. А ако някой има дарбата да пише за любовта с едно великолепие на изказа и да превръща всеки урок от живота си в творчество, което има хиляди почитатели и у нас, то Абгарян и тук ще спечели много сърца.
“Вкусни разкази” от Катерина Хапсали (изд. “Колибри”)
Ах, тази Хапсали и нейният вълшебен стил да разказва истории, да заплита съдби и да осмисля човешки животи! Много ми хареса как тематично са обвързани разказите тук. Каквито и предпочитания да имате към вкуса – дали обичате сладко, горчиво, или пък пикантно, Хапсали майсторски ще ви изкуши да опитате от нейната литература. Историите и героите са запомнящи, а книгата е като книжовен шоколад в чантата – уж го слагате там за всеки случай, ако много прегладнеете в метрото, но накрая не издържате и хоп, парченце по парченце, сте го погълнали лакомо целия. Едва няколко разказа в този сборник, а човек се чувства хем напълно сит след тях, хем гладен за още. Прекрасно завръщане на Хапсали на литературната сцена след предишните й книги “Гръцко кафе”, “Сливовиц” и “Хора” (още един хубав сборник с разкази от авторката).
“Животът е тълковен речник” от Веселина Седларска (изд. “Сиела”)
Малко ме е срам да си призная, че това е първата книга на Седларска, която подхващам, но пък тези 23 разказа са от хубав по-хубав. Има истории, които те разсмиват и такива, които аха да ти схрускат като солета сърцето от мъка. Това са истории за живота и за хорските души и макар някои да са съвсем кратички, напълно възможно е героите да са реални – толкова истински звучат житейските им преживелици. Талантът на Седларска е остър като бръснач, или пълноводен като река през пролетта. Някоя фея така я е орисала навремето, че сигурно я е обсипала с вълшебен прах от букви, та думите ѝ да се сливат една след друга – отпървом в по-смислено изречение, после абзац, страница, разказ… Слово в най-чист и духовно-насищащ разкош. Финалът на всеки разказ е достоен и удовлетворяващ и ако трябва да се позова на цитат от една от любимите ми истории в сборника “Витлеем”: …”книгите за нея са повече от страници, пълни с истории. Те бяха нещото, без което не беше цяла”. Та така и тази книга те прави цял – неусетно и неповратимо. Да четеш Седларска е висша форма на задоволство.
“Камбаната” от Недялко Славов (изд. “Хермес”)
Имам и трета българска препоръка, нали казват, че три носи щастие? Изключително съм щастлива от избора си точно това да е първата аудио-книга, която слушах на български език в един великолепен прочит на Деян Донков. Актьорът прекрасно допълва с гласа си историята, сякаш си на моноспектакъл, който вече е и факт и нямам търпение да гледам. Това е една неповторима и изключително добре написана история от Недялко Славов – история ли е, роман ли е, учебник по творческо писане ли е, поезия ли е, писателско чудо ли да го нарека – и аз не знам. Но това е великото писане, дадено от Господ, истинското, гениално писане, заради което трябва да се чете, онова, което дъхти на лятна роса и сладък мед, което те омайва от опиянение. Четеш и плачеш. От щастие, че някой може така да пресъздаде с думи хем най-грешното и най-тежкото, хем най-свидното и най-милото на тоя свят – живота и мястото на Човека в него. Там, където Любовта носи смисъл на всичко. Възхитена съм от душа! Ще се връщам и чета/слушам тези редове пак и пак още много пъти.
“Остайница” от Рене Карабаш (изд. “Жанет 45”)
След Деян Донков и “Камбаната” за сефте, мислех, че няма кой да го надмине по завладяващ прочит, но Петя Абаджиева ме върна в дните, когато слушах детски приказки на телефон 177… Ах, чудна Петя, гласът й бе като амброзия за душата ми. Толкова изразителен и великолепен прочит на тази прекрасна история от Рене Карабаш, която предизвика истински бум преди време в литературните среди. Слушайте аудиоверсията на тази книга, а после си я и купете, защото няма да съжалявате. История за честта и за за човека отвъд пола, за любовта, която може да е равна на смърт и за онези избори, които всеки прави в живота си и които преобръщат съдби.
“Вегаски истории за мистици и простаци” от Иван Владимиров-Нав (изд. “Парадокс”)
Ах, Нав… Ах, тази наша държава и човешките трагедии, от които не може да се избяга, когато нещо ти е писано… Не ми се иска да говоря за това, а за безмерния и неподправен талант на това младо момче, избрало да се върне в България и да влива смисъл на дните си тук. Калин Терзийски определя книгата като “вулгарна, лирична, умна, смешна, мръсна и весела” и е прав – това са истории, които не са за хора със слаби сърца и високи морални претенции. Но ако егото ви не е по-голямо от вас самите, а чувството ви за ирония си го сервирате вместо бучката захар в кафето си сутрин, то Вегаските истории на Нав определено ще ви грабнат. Където и да се рее сега свободния и светъл дух на Нав, убедена съм, че и там ще остави такава трайна следа след себе си, както и на нашата грешна земя, защото някои човеци се раждат с главно Ч, както и да завършва житейския им път. Така е устроен света просто.
“Фрида. Завладяващата биография на великата художничка” от Хейдън Херера (изд. “Кръг”, преводач Красимира Джисова)
Тази книга ме зашемети и разплака на финала. Удивителна и изчерпателна биография на още по-удивителната и моя любима Фрида Кало, по която е заснет и награденият с „Оскар“ филм. Ако имаше как в Goodreads да се дават повече от 5 звездички, щях да дам поне 10. Чутовен труд от страна на Херера да обхване забележителния живот на художничката, политическите ѝ убеждения, любовта ѝ с Диего Ривера, творческите ѝ успехи и възходи, както и страданията след една катастрофа, която има последствия за цял живот. Но Херера има опит в писането на биографии и това определено си личи. Авторката е използвала не само писма и дневници на художничката, но и десетки интервюта с нейни познати. От начало чететенето тръгва малко трудно и тежко, но в крайна сметка си заслужава да стигнеш до финала, където удовлетворението от прочита е незаменимо.
“Вода за цветята” от Валери Перен (изд. “Изток-Запад”, преводач Венера Атанасова)
Имам си една приятелка, за която благославям мислено деня, в който я срещнах, защото винаги ми препоръчва смислени книги. Това беше поредната ѝ препоръка, с която просто ме отвя, сякаш се позиционирах в друга вселена, тази на Виолет Тусен, пазителка на гробището в Брансион ан Шалон, област Бургундия, Франция. Тук имаме може би една от най-добре описаните любови, за които съм чела напоследък, с всичките ѝ възходи и падения. А най-хубавото е, че Валери Перен не оставя историята да се върти само около двама главни герои, тя успява да преплете още няколко силни истории за обич в романа си, който, между другото, е международен бестселър, продаден в повече от милион екземпляра по света. Книгата е отличена и с множество награди, в това число престижната „Мезон дьо ла Прес“ от 2018 г., влиза в класацията на „Фигаро Литерер“ на 10-те най-продавани автори във Франция през 2019 г, а през 2020 г. става най-продаваната книга в Италия. „Вода за цветята“ е изключителен и прекрасен роман, който трябва задължително да бъде прочетен.
“Walk through Walls: A Memoir” by Marina Abramović (Deckle Edge)
Марина Абрамович е сръбски пърформанс и концептуален творец, който ме впечатли трайно преди време с проекта си The Artist is Present и когато наскоро попаднах на нейната автобиография, нямаше как да я подмина. За някои нейното изкуство винаги ще остане неразбрано, но това е жена, която въплъщава през целия си живот думата “арт” в пълния ѝ смисъл. Абрамович пише леко, откровено и без никакви задръжки както за живота и работата си, така и за любовните си разочарования и своите вълнуващи пътешествия. Читателят навлиза в дебрите на нейния творчески път, който е тясно свързан с това да превърнеш в изкуство издръжливостта, предела на човешкото тяло и възможностите на ума, защото с правилния начин на мислене и настройка дори и немислимото става възможно. За нея връзката между изпълнител и публика винаги е от изключително значение. Силно вярвам, че някои хора просто имат заложено в ДНК-то си да оставят траен отпечатък след себе си в днешния свят. Марина Абрамович е точно такава личност и много се надявам скоро да видим и българско издание на този чуден мемоар.
Петрана Петрова препоръчва
“Човекът, който дължеше живота си на един сън. Един изследовател на сънища разказва” от Феликс де Менделсон (изд. “Критика и хуманизъм”)
Да, не е издадена тази година, но според мен вече е класика. И ако сте човек, който сънува, това е точната книга. Менделсон записва с години и собствени сънища, и такива на свои пациенти. Обобщава символиката спрямо няколко вида теории, започвайки с Фройд, преминава през Юнг и колективното несъзнателно, през Адлер, та до наши дни. Разбира се, прави обичайния исторически преглед на сънищата, но за мен най-важното и до днес е, че дава практически насоки как да си записваш сънищата и да ги тълкуваш спрямо себе си и своя контекст. Самият автор е международно признат психоаналитик и групов аналитик, университетски преподавател основно във Виена и Берлин и известен публичен интелектуалец. Съвсем скоро приятели споделиха, че сънуват много и аз я препоръчах. Не пропускайте тази книга. Езикът е достъпен и лесен за четене и усвояване!
“Лудостта на тълпите” от Луиз Пени (изд. “Софтпрес”)
Обожавам Луиз Пени и инспектор Гамаш. За всяка Коледа издателството ни подарява нова книга на автора. Аз я взимам. Дълго я гледам – като фетиш на новите криминални романи. Решавам да я отворя, когато ще имам дълъг престой някъде. И не спирам да чета. Дори да ме боли, че ще свърши, аз чета и чета, поглъщам като гроздов сок, докато припадна от умора. Поредицата застопорява свят, който е на изчезване – любов, семейно щастие, чувство за справедливост, кариера не на цената на човешкото достойнство, уважение и признание. Звучи ви превзето? Не, в тези книги, взаимоотношения в “Трите бора”, изборите, които героите правят, са автентични. Водят се от ценности. Онова, което днес рядко срещам. Затова на някои се струва като фантастика, а на други – като бавно развитие на криминалния сюжет. Нито е едното, нито другото. Многократно съм препоръчвала Луиз Пени и романите, с тяхната психология и поезия, исторически данни и корупционни практики.
“Куршумът, който не улучи” от Ричард Озмън (изд. “Софтпрес”)
Третият роман на този комедиант или така е набелязан Ричард Озмън. Признавам си, че трудно запомних името, но няма как да подминеш допълнението “Криминален клуб “Четвъртък”. Пенсионерска работа! Обаче зависи кои са пенсионерите и с какво се занимават. Ако една от тях е бивш шпионин? И умее да манипулира другите в търсене на истината? Третата книга на Озмън показва развитие на похвата, на героите и плътност в характерите им. Допуска, че дори престъпниците имат съвест и създава доста комични ситуации. Запленена съм от този клуб вече и мечтая някой ден и аз да си основа. Като се пенсионирам. Ако сте любител на добрите криминални загадки, вземайте смело! Потвърждавам факта за “световен феномен с над 8 000 000 продажби в света”, ако случайно някой ме пита.
“9 зайци” от Виргиния Захариева (ново издание от изд. “Изток-Запад”)
Знам за тази книга от години. Обожавам поезията на Вергиния Захариева, но не си спомнях дали съм чела романа. На 24 май тази година, на пл. „Славейков“ бяха организирани четения на запис от известни български писатели. Поседях почти час, за да чуя отново началото на “Тютюн” например или откъс от “Физика на тъгата”. В един момент разказ за роклите – от началото на “9 зайци”. Лекотата, с която се разказва за жестокостта на съвсем скоро изминали времена, на порастването, което не е безгрижно детство. Така направих избор какво да си купя ВЕДНАГА. Дълго отлагах четенето, но накрая се помирих със себе си и я подхванах. От кора до кора, от сълзи до смях. Виргиния Захариева е от пионерите в разработването на феминистката проблематика в България. Чудех се защо. Романът дава отговор. Да си роден през 60-те и да израснеш през 80-те с всичките ограничения, стереотипи, забрани и да успееш да ги преодоляваш е смелост. Дързост, на която сякаш сега не сме способни. Романът е автобиографичен, разкриващ психологията на човешкото същество, на идеализираната днес “баба”, на семейство, в което преобладава вербално и физическо насилие. В моите очи това е от класиките в новата ни литература. Не бива да се пропуска.
Ако нямате възможност да посетите Панаира на книгата, но сте решили да се доверите на някоя от препоръките в тази статия, можете да поръчате тези и още много заглавия от Ozone.bg.
