Първият поглед към „Аз, Ърл и умиращото момиче” (изд. „Прозорец“) не ме остави с големи очаквания. Поради чорапените кукли на корицата и яркозелената корица, предположих, че ме очаква поредна версия на някой дръндьо и неговите перипетии в общуването.
В действителност книгата се оказа увлекателна още от първите страници и насочена по-скоро към тийн аудиторията. Грег Гейнс е на 17 и започва последната му година в гимназията. За него училището е едно от най-гадните места на земята и Грег е разработил специална система за оцеляване в тези екстремни условия. Бъди незабележим, поддържай приятелски отношения с всички, но не се сприятелявай истински с никого и не ставай част от никоя групичка или клика.
Тактиката му работи до онзи момент, когато негова съученичка и позната от еврейското училище се разболява от левкемия и майката на Грег го изнудва да я посещава, за да я разведри. Въпреки опитите на Грег да запази неутралност, скоро между двамата се поражда някакво подобие на приятелство. Дотолкова, че Грег си позволява да я запознае с единствения си приятел, Ърл. Ърл е от проблемно семейство. Живее в полуразпаднала се къща с безработната си майка, която прекарва дните си в чатове и форуми, и многобройните си братя, кой от кого по-откачен, а образованието е последната му грижа. Единственото общо между двамата е страстта им към киното и авторските аматьорски версии на кинокласики, които двамата заснемат.
В „Аз, Ърл и умиращото момиче” ме изненада приятно това, че при доста експлоатирана изходна ситуация (тийнейджър полуинвалид в общуването, умиращо от рак момиче, единствен приятел от проблемно семейство), Джеси Андрюс успява да избегне позитивните екзистенциални прозрения, мелодраматизма и дърпането на сърцераздирателната струна в душата на читателя. Историята е разказана динамично, напомня записките в дневник на объркан тийнейджър (като че ли има друг вид тийнейджъри!), с непрекъснати вмъквания на преразкази на филми и щедра доза хумор. Обърнете специално внимание на чудесния превод на Александър Маринов, който е успял да предаде характерния начин на говорене на Ърл и Грег и несъмнено допринася за удоволствието от четенето.
В резултат от приятелството си с умиращата Рейчъл нито Грег, нито Ърл получават разтърсващо житейско просветление за своята специална мисия в живота. По-скоро плавно и постепенно стигат до осъзнаването, че са във възраст, когато животът им предлага много възможности, и за да го изживеят смислено, трябва първо да се погрижат за себе си и да си поставят по-големи цели. В случая на Грег – да престане да се държи като социален инвалид, който не иска и не може да завърже нормално приятелство, и да продължи образованието си в колеж. В случая на Ърл – да напусне къщата, в която живее обърканото му и все по-затъващо семейство, и да завърши образованието си.
Всички тези мисли и ситуации са дълбоко познати на всички тийнейджъри, които истински ще се забавляват с комичните опити да Грег да избягва всякакво обвързване и отговорност за бъдещето си. Джеси Андрюс е разказал увлекателна тийн история със странни, откачени, но съвсем реалистични герои, които ще ви станат симпатични. Не е пропуснал и необходимата доза хумор и самоирония.
По книгата има и много успешен (печели Grand Jury Prize/Dramatic и наградата на публиката на фестивала “Сънданс” през 2015 година) едноименен филм на Алфонсо Гомес-Рехон:
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
