Седмицата започна с една не много радостна новина – България и тази година е на последно място в Европейския съюз в класацията за 2021 година на Индекса за медийна грамотност.
Страната заема 30-о място в класацията от 35 европейски държави и се намира в една група с Гърция (27. място), Румъния (28. място), Сърбия (29. място), Турция (31. място) и Черна гора (32. място). Тя се намира най-ниско в класацията сред държавите членки на ЕС. Това сочат резултатите от новото издание на Индекса за медийна грамотност за 2021 г., изготвен от Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт Отворено общество – София (пълния текст на доклада може да откриете тук).
Индексът оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини в общо 35 европейски държави, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората. Той се изготвя от 2017 година насам и оттогава досега, въпреки усилията на някои неправителствени организации, България не може да се оттласне от дъното на класацията. Страната ни стартира на 30-о място и единствено през 2019 г. за кратко се издига до 29-о място.
Лошото представяне на България в индекса се дължи основно на три неща – ниските резултати по четивна грамотност в изследванията на PISA, лошите оценки за свободата на медиите в международните класации на Freedom House и на „Репортери без граници“, както и на данните за ниско доверие между хората. Страната постига относително по-добро представяне по индикаторите за дял на населението с висше образование и електронното участие на гражданите в управлението.
Начело на класацията са Финландия, Дания, Естония, Швеция и Ирландия. Това означава, че тези страни имат най-висок потенциал да устоят на негативните ефекти на фалшивите новини и дезинформация в Европа, като това се дължи на високите нива на качество на образованието, свобода на медиите и доверие между хората. На последните места в класацията са Северна Македония, Босна и Херцеговина и Албания. Живеещите там могат по-лесно да се подведат по фалшиви новини поради слабости в медийната свобода и качеството на образованието.
Изданието на Индекса за медийна грамотност за 2021 г. се появява по време на двойна криза, когато пандемията от COVID-19 се влошава допълнително от „инфодемията“ – потопът от фалшиви новини и дезинформация по отношение на заразата и справянето с нея. Марин Лесенски, автор на изследването, казва, че
„Инфодемията създава криза на доверието, която подкопава вярата в медицинските и научни знания, както и на вярата в институциите, които са натоварени да управляват отговорът на нарастващата всеобхватна криза – здравна, социална и икономическа“
За поредна година в изследването се подчертава, че образованието е най-оптималният подход за справяне с фалшивите новини и справянето с дезинформацията би допринесло и за по-здравословна среда (преносно и буквално) по време на пандемията от COVID-19. Повече за изследването може да прочетете тук.
Вярваме, че медийната грамотност е важна част от функционалната грамотност на всеки един човек – тема, по която „Аз чета“ работи близо 15 години.
Прочетете още:
Как да различа фалшивите новини от истинските?
Критичното мислене – неотменна част от глобалната сигурност
Защо фалшивите новини в TikTok са толкова успешни?
