fb
НовиниПо света

Български книги пътешестваха до Париж

2 мин.
Снимки: Български културен институт в Париж

„Пътешествието на българските книги“ потопи писателите Захари Карабашлиев, Рене Карабаш, Ангел Игов и преводачката Мари Врина-Николов сред разкоша на френската култура и подари на българската общност в Париж, Старсбург и Лион няколко незабравими срещи. Трите града бяха част от литературния тур, който се проведе в дните от 25 до 28 март, по инициатива на Българския културен институт в Париж. В кампанията участва и преведеното на френски творчество на писателите Виктор Пасков (1949-2009), Анжел Вагенщайн (1922-2023). 

„Походът на българската книга е изключително насъщно нещо, което трябва да се случва. Виждам какъв интерес има към българските автори и българската литература и усещам колко повече и уважението към нас самите расте. Мен много ме радва, че освен с българска публика в тези френски градове се срещаме и с френска публика“, каза Рене Карабаш в ефира на БНР и отправя специални благодарности към Мари Врина, която е модератор и преводач на всяко едно от събитията.

Популярността на българската литература във Франция е част от по-голяма тенденция, по думите на Мари Врина, която досега е превела над 50 български книги на френски език. От няколко години насам се забелязва повишен интерес към източноевропейската литература и дори се обособяват специализирани и много дейни издателства в тази област, разказва преводачът.

Мари Врина заявява, че по време на тура реално биват представени четири поколения български писатели с тяхното богато творчество и палитра от теми. Пътуването, което ти позволява да намериш себе си; любовта, която остава, когато всичко друго го няма; дали трябва да убиеш символично или реално, за да намериш себе си; мъжка ли е политиката и властта – това са част от тематичните акценти, които модераторът на срещите поставя. Врина споделя, че всяка вечер участниците в събитието отделят няколко минути в памет на Алек Попов.

Често може да бъде чуто мнението, че литературата на Балканите е екзотична за европейските читатели. Мари Врина е на мнение, че това задава един специфичен хоризонт на очакване. „Смятам, че този хоризонт на очакване вече е пречупен и българската литература е световна литература“, заявява преводачът пред БНР.


Потърсете книгите на споменатите автори в материала в Ozone.bg.