Българската мрежа на Глобалния договор на ООН проведе среща-лекция под надслов „Да завъртим колелата за повече въздух“ на 4 юни като старт на серия от инициативи, свързани с тазгодишната тема на Световния ден на околната среда (5 юни) – „Замърсяване на въздуха“. Една от тях е конкурсът за кратки „Истории на колела“, който се провежда сред служителите на включилите се компании с медийната подкрепа на „Аз чета“.
Историите трябва да бъдат свързани с екологичен транспорт/начин на придвижване в градска среда – велосипед, градски транспорт, метро, споделено пътуване, пеша или с тротинетка, ролери. Членове на журито, което ще определи победителите, са писателят и преводач Ангел Игов, журналистът Живко Константинов и редакторката от „Аз чета“ Милена Ташева. Резултатите ще бъдат обявени през септември.
Служителите на компаниите ще могат да се включат и в конкурс на тема „Най-добрите градски веломаршрути“, като най-добрите претенденти ще бъдат предложени на Google Maps. Критериите за оценяване са практичност (70%) и атрактивност на представяне под формата на видео или др. (30%)
Темата на Световния ден на околната среда за 2019 г. е избрана заради плашещия факт, че 92% от хората по света не дишат чист въздух. Според проучване на Световната здравна организация над 400 000 българи страдат от астма, а над 10 000 души умират всяка година у нас вследствие замърсяването на въздуха.
Доц. д-р Михаил Околийски (снимка: БМГД)
На провелото се в столичната галерия „Червената точка“ събитие представители на български компании, инфлуенсъри и журналисти от български медии обсъдиха въпросите как може да бъде ограничен проблемът със замърсяването на въздуха, начините, по които той се отразява на нашето здраве, и какви са практиките на компаниите членки на БМГД за чист въздух и намаляване на екологичния им отпечатък в природата.
Водещи специалисти изнесоха лекции за последиците от замърсяването на въздуха върху нашето здраве. Гост-лектор беше пулмологът д-р Александър Симидчиев – председател на сдружение „Въздух за здраве“. В част от презентацията си той коментира общата заблуда, че въздухът през лятото е по-чист от този през зимата:
Не може да се каже, че през лятото въздухът е по-чист, защото в този период силното слънце задейства повече химични реакции и се образува озон в ниските части на атмосферата, който дразни дишането и е токсичен. Озонът е „добър“ само когато е високо в горните слоеве на атмосферата.
Гост-лектор на събитието беше и доц. д-р Михаил Околийски от офиса на Световната здравна организация в София. Той сподели:
Девет от десет души всеки ден дишат замърсен въздух. През 2019 г. СЗО счита мръсния въздух за най-голям екологичен риск за здравето, след тютюнопушенето. Микроскопичните замърсители във въздуха могат да проникнат в дихателните и кръвоносните системи, да увредят белите дробове, сърцето и мозъка, като убиват седем милиона души преждевременно всяка година от заболявания като рак, инсулт, сърдечни и белодробни заболявания. За да подобрим качеството на въздуха, трябва да се справим с многото източници на замърсяване на въздуха.
Oпазването на околната среда е сред основополагащите принципи на Глобалния договор на ООН. Българските компании, които са членки на инициативата, следват тези универсални принципи с отговорното си и чисто производство, високите си екологични стандарти, зелените си инвестиции и развитието на технологии, щадящи околната среда.
Споделяме с вас и тематичен откъс от романа „Фини прахови частици“ (изд. „Жанет 45“) на Ангел Игов, който организаторите прочетоха на събитието:
Обичам този град. Наистина обичам София, макар да не знам защо. Друг на мое място отдавна би се махнал оттук. Но мен София ме е обзела, влязла е буквално в белите ми дробове. София е столицата с най-високо съдържание на фини прахови частици в целия тъкмо подминат Европейски съюз, трайно над нормата; качеството на въздуха е реално по-лошо, отколкото в мегаполиси като Лондон и Париж. Фини прахови частици – звучи почти като фин млечен шоколад, но са много по-вредни за здравето, особено за такива нещастници като мен, неусетно развили още в детството си хронична астма. В общи линии, фините прахови частици са онези реещи се във въздуха прашинки с диаметър под десет микрона – и дори много по-миниатюрни – които, разбира се, няма как да видиш, това не ти е валмото прах под леглото вкъщи, нито жълто-сивата пушилка, която вятърът подигравателно хвърля в очите ти. Говорим за много по-сложна смес от твърди частици и капчици, в чийто състав влизат киселини, органични химикали, метали, почва и песъчинки. На научен език, фините прахови частици произлизат главно от оксидацията на серни и азотни оксиди; в получилия се аерозол доминират амониеви соли – сулфат и нитрат. По-простичко казано, когато улиците не се мият, а по тях се движат безброй стари пушещи автомобили; когато градът ти е осеян със строежи, от които излизат камиони с непочистени гуми; и когато много хора през зимата се отопляват на твърдо гориво, независимо дали дърва или въглища, т.е. независимо дали мирише гадно или уютно – е, тогава можеш да очакваш, че този твой роден, усвоен, обичан град всеки ден те трови с фини прахови частици. Те се реят или просто висят във въздуха и щеш не щеш ги вдишваш. В дихателните ти пътища влизат едри частици, понесли разнообразен товар от полени, микроорганизми и ендотоксини; влизат и съвсем мънички частици, способни да се настанят в бронхите и алвеолите, откъдето никога не излизат; има дори ултрафини частици, които могат от белите дробове да преминат директно в кръвта. В крайна сметка всичко това е пряко свързано с възпалителни процеси, с рак, с хронична обструктивна белодробна болест – и да, с астма, както в моя случай, което навярно е все пак най-поносимата от тези възможности. Поздравления за организма ми, правилно е избрал. Човешкото същество живее в среда, която го храни, разболява и убива. Майка ми умря от рак, който може би беше причинен от чернобилската радиация; аз пък нося астмата като вечно напомняне, че не живея сам и откъснат от света: тук живея, в големия град, сред хората, залутаните и досадни хора, сред пръснатите в нямо отчаяние фини прахови частици.
