Едва ли имаше по-подходящо време от кратката ми планинска почивка, за да изчета тази книга. В последните месеци страстта към дивото, адреналина и оцеляването сред природата приятно ескалира в мен и дава доста материал на жадното ми за приключения въображение. С разума си усещам, че едва ли реално ще ми се наложи да се справям с безкрайните капани на амазонската джунгла или с ужасяващите жеги в пустинята Баха. Въпреки това предаването „Оцеляване на предела“ неусетно се превърна в най-новата ми мания и започнах да попивам епизод след епизод.
Главен герой в поредицата: Беър Грилс
Истинско име: Едуард Майкъл Грилс (почти измислено звучи)
Автор на прякора му: сестра му Лара (много й се искало да си има братче и си го разнасяла като плюшена играчка навсякъде)
Възраст: 40 години (изглежда максимум на 30)
Постижения: над 1 милион… (почти)
Скромност: налична (убедих се от историите)
Семейство: жена и три момчета (най-ценното в живота му)
Противно на очакванията ми, в „Кал, пот и сълзи“ (изд. „Вакон“) Беър почти не говори за предаванията и медийните си изяви. Вместо това простичко и последователно споделя най-важните моменти от живота си, започвайки от прадядо си и постепенно включвайки останалите си роднини. Не ни трябва много време, за да се убедим, че лудостта и приключенията са генетично заложени в кръвта на тези чудаци. Мъжете в този род буквално са в състояние да се отегчат до смърт, ако поне веднъж в седмицата не извършат някоя щуротия. Катерене (навсякъде), плуване (където има някаква вода), газене в блата (за разнообразие), тичане с тежести на гърба (до пълно изтощение)… Това са миговете, в които се чувстват живи. За ужас на жените в семейството.
Явно младият Беър действително е син на баща си, защото широката усмивка слиза от лицето му единствено когато почти припаднал от изнемога, успява да преодолее поредното препятствие или да изкачи замръзналия връх в близост до дома им. В собствената си кожа е само ако дрехите му са мръсни, раздърпани и плувнали в пот. Да, както се досещате, това не е действало като особен магнит за момичетата… Но и там нещата се подреждат, когато им идва времето.
Изключително забавна книга! Някои от историите са разказани толкова леко и приятно, че съм се хилил с минути. Като например момента, в който воден от страстта си към гръмоотводи, Беър се озовава на върха на една часовникова кула, надявайки се, че ще успее да поспи там. Оставяйки настрана досадните гълъби, които все пак може и да се явят като услужлива подвижна кухня, непредвиден се оказва проблемът с часовника, биещ старателно на всеки трийсет минути. Нашият човек бързо решава проблема, развивайки бушона – градът потъва в тишина, а Беър – в щастлив сън.
Или онова посещение в старчески дом, където с любителската си рок група изпълняват парче, в което един от основните повтарящи се мотиви е „И в този ден ще умра“. Да, действително се получава много неловко послание и групата „изненадващо“ не получава нова покана. Нищо. Десетки такива случки има и повечето от тях ме забавляваха от сърце.
Оставяйки настрана смешната част от тази автобиография, акцентът пада върху 3 основни събития: умопомрачително тежката подготовка за влизане във Специалните военно-въздушни сили; тежката контузия на гръбначния стълб, последвалото възстановяване и изкачването на Еверест; запознанството с Шара (съпругата му). Първите две събития ще ви изумят с прекрасното и живо описание, ужасяващите трудности и невероятната упоритост на Беър. Няма такъв характер! Липсата на мощна мускулатура и солидна физика той някак си успява да компенсира с непримиримия си дух. На места зяпвах от изумление, сериозно ви казвам.
След като прочетох „Кал, пот и сълзи„, изпитвам огромно уважение към този човек. Тръгнейки да преследва някоя от налудничавите си мечти, нищо, повтарям – нищо, не е в състояние да го спре. Пада, става, пак пада, пак безразсъдно тръгва напред, неспирайки да си повтаря, че ще се справи – и когато всичко изглежда загубено, съдбата награждава упоритостта му.
Много вдъхновяваща книга, която по всяка вероятност ще ви усмихне и ще ви помогне да погледнете по-позитивно на живота. Едно от най-ценните неща в нея, е че Беър успява собственоръчно да разруши образа на свръхчовек, който медиите се опитват да му наложат. Човечен, земен, щедър и до маниакалност привързан към семейството си. И неописуема страст към приключенията, която с лекота ще ви зарази.
