„Много шум за нищо” е не само най-любимата ми пиеса от Шекспир, но и едно от най-обичаните от мен произведения. Препрочитала съм я толкова много пъти, че съм изгубила точния брой. Разбира се, гледала съм и всички екранизирани версии, като най-любима си остава тази на Кенет Брана. Затова и когато излезе „Беатриче и Бенедикт” на Марина Фиорато (изд. „Кръгозор“), нямаше начин да я пропусна. От анотацията й стана ясно, че историята е вдъхновена от прословутата пиеса. Отделно, Фиорато пише много леко и се чете бързо, a романът й „Мадоната на бадемите” ми остави много добри впечатления, което беше още една причина да прочета новата й книга.
Както подсказва заглавието, романът проследява историята на остроумната и духовита любовна двойка и до голяма степен се придържа към оригинала. Затова няма да се спирам върху сюжета, а ще посоча само по-големите разлики и допълненията, направени от Марина Фиорато. Първо, действието се разпростира в рамките на една година, в началото на която Бенедикт и Беатриче се влюбват в Месина, разделят се и се събират отново следващото лято. Като цяло историята е с по-трагични нотки, а авторката е успяла да намеси международна политика и дори т. нар. Велика испанска армада, която през май 1588 г. се отпратя към Ла Манша с цел да победи Англия и да възстанови католицизма.
Най-изненадващата част беше появата на самия Шекспир. Драматургът е представен като… сицилианец, родом от Месина, в която се развива голяма част от действието в романа и изцяло в „Много шум за нищо”. Марина Фиорато включва в странични истории героите от „Отело” и „Ромео и Жулиета”, чиито съдби по странен начин се преплитат с тази на Беатриче. Дори и мистериозната „смугла дама” присъства, но ще оставя сами да откриете на кого е поверена нейната роля.
Може би изглежда като един ужасен коктейл от герои, пиеси, че дори и самия Шекспир, но всъщност всичко е прекрасно и достоверно вплетено в романа и по никакъв начин не накърнява или обижда оригинала. Фиорато придава по-голяма дълбочина на образите на Беатриче и Бенедикт, като пресъздава техните биографии, миналото им, техните страхове, опасения, надежди и мечти. Така двамата се явяват като пълнокръвни образи, носещи своите положителни и отрицателни качества. Авторката е успяла успешно да вмъкне тук и там в текста отделни фрази от самата пиеса, пресъздавайки по този начин онзи дух, който ме плени преди години в „Много шум за нищо”. Заиграла се е и с понятията „комедия” и „трагедия”, които по онова време са се различавали единствено по щастливия край.
Клавдио и Херо също не са забравени и присъстват като второстепенни герои, като тяхната история следва почти дословно пиесата. Разбира се, тук и те са разделени в продължение на една година, защото Клавдио и Бенедикт са братя по оръжие и служат на испанската армада. Ако се чудите как това е вмъкнато в сюжета, то ще поясня, че по онова време Неаполитанското и Сицилианското кралство са част от Испания, а дон Педро е арагонски принц.
„Беатриче и Бенедикт” е интересна и драматична интерпретация на „Много шум за нищо”, която се надявам да не бъде възприета критично от пуристите. Една любовна история, разгърната на фона на политически интриги, война и предразсъдъци – обобщено накратко, това е, което може да очаквате от книгата.
Прочетете още ревюто на Преслава за „Мадоната на бадемите“.
