Когато започнах да чета „Бебето ми е ЧУДОвище“ (изд. „Прозорец“), идея си нямах колко познато ще ми изглежда всичко, за което Сара Търнър пише. Оказа се, че с младата британка имаме много общи неща (освен двама сина вкъщи, въпреки че сме копнели за дъщеря) – и двете сме израснали през 90-те години, когато сме си водили таен дневник и сме слушали „Спайс Гърлс“, а днес имаме навика да висим във Фейсбук, харесваме Том Харди, често използваме нецензурен език и какво ли още не.
В резултат още след първите няколко страници почувствах Търнър някак близка, като приятелка, с която сме седнали на чаша чай и си обсъждаме нещата от живота. А на финала на книгата авторката вече се беше превърнала в мой таен съучастник в най-голямото приключение за всяка жена – майчинството.
През 2013 г. Търнър създава блога си, който се превръща в нейния модерен дневник. Има нужда да го направи, защото й е писнало от другите блогове за майки, които не са й помагали особено да се справи със смесените си чувства и където:
[…] майчинството изглеждаше невероятно и лъскаво – точно както се бях надявала да бъде. Където всички носеха коледни пуловери, никой не се наакваше в пижамата и всеки се усмихваше непрекъснато.
В най-мрачните, лишени от сън дни – когато някой от вас пищеше, аз бях раздразнителна и къщата приличаше на военна зона, – исках да прочета за някого, който също има тежък ден. Някой, който да ме увери, че не съм се побъркала напълно. Някой, който да ми каже, че няма нужда да си избождам очите от отчаяние, защото всичко ще бъде наред (и че междувременно е напълно наред не всичко да е наред). Това имах нужда да чуя.
Ето защо Търнър започва сама да разкрива съвсем откровено преживяванията си със забременяването, раждането, възходите и паденията на кърменето, всички съпътсващи го безсънни нощи, моментите на майчина вина, „захаросването в социалните мрежи“… Тя споделя, че„преди да осъзная последствията от пускането на воля на тези мисли, те вече бяха извън моя контрол“. Блогът й става изключително популярен.
Изглежда, и други майки по света се чувстват като нея – милиони жени, които започват да я четат, да коментират и да й пращат мейли за благодарност, че ги е разсмяла, накарала ги е да се чувстват нормално или просто им е вдъхнала нужния кураж да изкарат още един от най-трудната (и невинаги благодарна) работа на света. Някои от тези споделени моменти са включени в книгата и я правят още по-ценна за четене. Хареса ми и че Търнър засяга също промяната в отношенията между съпрузите, когато на фронта се появи едно ревящо бебе, изискващо 110% процента от вниманието ти по 24 часа в денонощието.
С две ръце обявявам „Бебето ми е ЧУДОвище“ за категорично най-забавната книга за майчинството, която съм чела досега. Смях се с глас толкова много пъти и наистина повярвах, че не съм сама, че по света има и други майки като мен, които се сблъскват със същите неволи, объркани чувства и нетипични мисли, а това смятам за най-ценното при подобен тип литература.
Веднага се сетих за една-две многодетни приятелки, които има спешна нужда да я прочетат. Книгата със сигурност би се сторила интересна и на всяка жена, която тепърва се сблъсква с всичките притеснения на майчинството и за първи път е ударена от „Урагана Бебе“.
В крайна сметка, родителството понякога може да е влакче на ужасите, но моментите, които спират дъха ти от щастие, са много повече и именно те си заслужават всички усилия.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!