Сняг върху сняг. Всичко засипва.
Изчезват скали и дървета, пътеки и урви.
Сякаш никога не ги е имало. Сняг навсякъде…
Вали бяла забрава.
„Лавина“ на неповторимата Блага Димитрова (отпечатан за първи път през 1971 г. и преиздаден през тази година от изд. „Хермес”) е роман за човешките взаимоотношения, за приятелството и любовта, за страха и копнежа. Всичко това – през погледа на група алпинисти, търсещи пътя към върха. Всеки от тях има свой собствен връх за покоряване, но заедно те споделят и един общ такъв – Памир. Разбираме, че смел е онзи, който няма какво да губи, няма какво да стиска в шепа.
Авторката ни запознава с особнячката Дара, която в един дъждовен ден среща вечно философстващия Асен. Романът нямаше да е същият без тълкуващия сънища Момчил-Суеверния и неговия верен приятел – Зиморничавия, без Присмехулника с тъжно лице. На фона на истинска бяла приказка се разгръщат нежните взаимоотношения между Горазд и Зорка, непрестанно наблюдавани от красавеца Андро.
Докато четете, около вас ще витае ароматът на мащерка, който Рад разпръсква. Ще се запознаете и с рожденика Бранко – „ единствен син и единствен любим“. Ще извайвате фигури и ще мечтаете за изкуство заедно със Скулптора. А като стана дума за изкуство, непременно ще попаднете във водовъртежа от мисли, чувства и речи на Поета. Поета, който не живее, а се вживява.
Накъде без водачите? Отговорният Найден и амбициозният Никифор. Всички те ще бъдат запечатани от камерата на Слав – операторът, който е изпълнен „с мистична вяра“ в необходимостта от изкуството му. Слав, който въпреки неопитността си е достатъчно смел, за да тръгне с алпинистите. И все пак някой липсва… Деян. Героят за всички тях.Човекът, останал „вън от лавината, вън от света“. Къде е Деян? Защо не е с групата?
Групата създава своите герои, своя поет и своя смешник, своя водач и своите различни бои на характери.
Всички те са едно същество, наречено НИЕ. Заедно те са смели, неотстъпчиви, „монолитни като скала“. Конфликтите ги държат заедно. НИЕ не може да загине, докато има и един дишащ в групата. НИЕ приема, отхвърля, обича, ревнува, решава.
Не можеш да останеш безучастен към любовта между Дара и Асен. Тя те завлича в неочакваното, в това, че и двамата обичат мечтите си един за друг повече, отколкото истинските спомени. Опърничавата Дара, която се опитва да бъда непукист; винаги силна и дори груба, успява да се разкрие само с един простичък въпрос в последния миг: „Какво впечатление ти направих на първата среща?“. Вечният въпрос на влюбените…
Не може да не заплачеш за оптимистичния Слав. Слав, който с такава преданост върви след групата, иска да бъде част от НИЕ, а те го пъдят и му се надсмиват. Едва в края той бива търсен, зован.
Жестока е картината, описваща последния дъх на Зиморничавия. Сякаш с нокът чертае по сърцето ти, жили очите ти. В тези няколко реда може да разбереш какво са най-чистите човешки взаимоотношения. Кога човек живее, само за да вдъхне секунда живот на приятеля си. Да бъде събуден от снежния сън, само за да види, че не е сам в последните си мигове и после… отново да потъне във вечния студ.
Толкова много може да се каже за героите от романа „Лавина“! Прекрасните им истории, пъстрите им характери…. Обикваш ги всичките. И все пак някои от тях ще ти бъдат по-мили.
Всеки посвоему съзнава с цялото си същество: пропущал е живота в очакване на нещо друго – предстоящо, а не настоящо. Насочвал си е усетите да отгатва какво иде, да го рисува във въображението си, а не да възприема какво го заобикаля.
Горест ме обзе, докато четях последните страници, защото аз бях една от малкото, които оцеляха след лавината. Снежна лавина и лавина в душата. Моята лавина. Блага Димитрова ме завъртя във всички посоки, напълни дробовете ми със сняг, вкочани крайниците ми. Но също така романът й успя да ми предаде диханието си и да събуди цялото ми същество.
Блага Димитрова успява да предизвика всевъзможни емоции, да те разтърси, да ти припомни какво е да бъдеш Човек. Докато четеш, усещаш вкуса на снежния прах в устата си, чувстваш ледения гнет с кожата си.
Никой не може да си представи този роман и изключителните му герои. Той трябва да се прочете, да се почувства. Това е книга, от която може да се страхуваш, защото ще разкрие колко си погълнат от себе си и как гледаш, но не виждаш. Нищо не може да спре НИЕ.
Не пропускайте и ревюто за „Лавина“ на Милена Ташева, както и текстът на Йоланда за друга емблематична книга на Блага Димитрова – „Отклонение„.
