Когато умреш, пак ли порастваш?
Въпрос на петгодишно дете
(Жан Пиаже, „Схващането на детето за света“)
Ако веднъж си прочел нещо на Емил Андреев, почти сигурно е, че след време ще искаш да се върнеш към този писател – било, за да го препрочетеш, или пък в търсене на нещо ново, написано от него. След силната заявка за качествена литература, която дава със своите романи „Стъклената река“ и „Проклятието на жабата“, за мен определено беше добра новина да разбера, че излиза нов сборник с разкази и повести. „Боби Блажения и Другия Американец“ (изд. „Хермес“) събира в себе си 16 разказа и 3 повести. Някои от тях са публикувани в предишни сборници на Андреев, но те отдавна са изчерпани и е хубаво, че тук отново можем да ги прочетем.
Голяма част от събитията в „Боби Блажения и Другия Американец“ се случват край любимия и роден на автора град Лом и величествения Дунав. Темите, които Андреев засяга в този сборник, са колкото разнообразни (риболов, обичта между брат и сестра, пороците, чистите души, свободата, правото на избор), толкова и обединени около една, която се откроява ярко – любовта. Онази любов, която понякога е невъзможна и тъжна, но винаги е силна, велика, вечна…
Андреев често обича да разказва от свое име за хора и събития, сякаш той самият е бил страничен наблюдател или участник в действията. Дали заради този подход, или заради таланта му да пресъздава добре това си умение на белия лист, но след всяка такава история неизменно се замисляш дали наистина току що прочетеното не се е случвало и в реалния живот.
В „Боби Блажения и Другия Американец“ всеки може да се наслади на изключителния подход, който авторът притежава, когато става дума за разгърване на сюжета. Няма да излъжа, ако кажа, че едно от най-характерните качества в стила на Андреев е запазено и тук – да съчетава умело реалност и фантазия, магия и фолклор. Той разказва своите истории плавно, постепенно, увлекателно и с усет към детайла. Хумор, забавни случки, философия, актуални социални теми и смислени прозрения са съчетани по един небрежен начин. Личи си, че писателят има отношение към случващото се в обществото, но успява да ни сподели всичко това, без да се натрапва или да морализаторства.
Крайният резултат е, че неусетно се захласваш и впечатляваш. Всички думи те докосват и замислят. Сред разказите, които трогват, определено са „Плавеят“, „Близо до солта“ и „Време за радост“. Но безспорно шедьовърът в този сборник е едноименната повест „Боби Блажения и Другия Американец“. И ако „истината за добрата литература е да лъжеш като наистина“, както казва Дефо, това означава, че Андреев се е научил да лъже майсторски добре…
Премиерата на книгата е довечера от 18:30ч. в Greenwich Book Center, София.
Не пропускайте да прочетете също и интервюто с Емил Андреев в нашата рубрика „Как четеш“ тук.
