fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Емил Андреев ни разказва майсторски в „Стъклената река“

4 мин.
Stuklenata reka- Emil Andreev

Stuklenata reka- Emil Andreev За Емил Андреев разбрах благодарение на Курса по творческо писане на изд. Сиела. Като съвестен ученик смятам, че трябва да съм прочела по нещо на всеки ментор. Реших да започна със “Стъклената река”. След първите страници първата ми мисъл беше как съм могла досега да не разбера за съществуването на този автор и защо съм го проспала.

Емил Андреев ми стана симпатичен още на първата лекция, донякъде заради факта, че е роден през същата година като баща ми, а е и негов адаш. След това му писах за интервю в нашата рубрика “Как четеш” и се оказа, че имаме две общи книги, които са ни впечатлили и двамата, с което ми стана още по-симпатичен. “Стъклената река” нямаше да бъде оставена недочетена със сигурност. И прелистих следващите страници…

Действието на романа се развива в едно българско село, наречено Градище. Това име май не е хич случайно, ако надникнем какво значи в тълковния речник – място, където има развалини, останки от древни постройки. В селото има православен храм, който в момента се реставрира от преподавателя Стефан Методиев и неговите ученици, сред които е и красивата Марица. Оказва се, че църквата крие някой тайни, вече известни за част от другите герои. Французойката Елен Тибо пристига, за да търси следи от късно богомилство и неусетно става част от разкритието на тези тайни.

Макар да бях прочела за какво става въпрос в романа, както и всички позитивни отзиви за него, сама останах повече от приятно очарована от стила на Емил Андреев.  Той използва малки имена заедно с фамилии, които някак те приобщават повече към героите му. Стефан Методиев, Виктор Марков, Елен Тибо… А местният диалект на баба Монка и бай Димитър придават неустоим чар на диалозите.

“Стъклената река” те държи в напрежение, препраща те към минало, към история, към теология и култура. Мистерията присъства от самото начало до края, а един от героите вярва, че в село Градище се крие “Тайната книга” на богомилите. И наред с тръпката на съучастник в тази мистерия, ти ставаш съпричастен и към съдбите на героите, спътник в делата им, любопитен към развитието на историята. А ако все още вярваш, че духовете са измислица – е, може и да се позамислиш пак в какво да вярваш…

Изумително е как Емил Андреев ни разказва тази история толкова прецизно и безупречно. “От тия българи всичко можеш да очакваш”. Той умело заплита интриги, за да ги разплете после още по-умело. Показва ни чисто човешки черти и ни връща към дълбините на душата. Имам чувството, че тази история може да се случи във всяко едно българско село, но не съм убедена, че ще има друг, който да я разкаже по-добре от Емил Андреев. А именно – с лекотата, за която той говореше на първата лекция в Курса по творческо писане.

“Стъклената река” е най-смисленият български роман, който съм чела напоследък. Стойностен, изпипан до най-малките детайли. Книгата най-заслужено и оправдано за мен взима награда на Фондация Вик за най–добър български роман за 2005 г. и награда на читателите в същото издание на наградата, има номинация за най–добър източноевропейски роман за 2006 г., както и номинация за наградата „Балканика“ за 2007 г.

„Стъклената река“ е филмирана през 2010 г. с участието на известни актьори като Иван Ласкин, Стефан Данаилов, Захари Бахаров, Стефан Вълдобрев и др. Но, честно казано, не съм убедена, че искам да гледам филмовата адаптация, за да не се разочаровам, както ми се е случвало много пъти преди. А и според мен романът вдига летвата доста високо за всеки режисьор. Всъщност, не се стърпях и си пуснах трейлъра. Голяма грешка. Прочетете книгата и запазете дъха, който блика от таланта на Емил Андреев. Истински, неподправен, голям български талант. Убедете се сами.