Не знам защо, но си мислех, че вече някой е писал за „Къщата“ в „Аз чета“. Явно съм чел в другите блогове. И май нямам какво особено да добавя. Книгата е наистина увлекателна и я прочетох за 3 дни. Вярно, не беше в Брюксел, както обещах при Алвин, но пък беше в Нидерландия, което пак се брои.
Преди да прочета „Ела при мен“, Богдан Русев ми беше състествена част от комерсиалното младо поколение BG-писачи. След като я прочетох, ми стана един от прилично любимите комерсиални млади BG-писачи. Накрая разбрах, че съм израснал с неговите книги-игри, и направо си ми стана фаворит. Ха, сега, де…
Детективският роман на Богдан Русев не е особено изненадващ обаче. В сравнение с книгите му игри, направо бледнее. Прекалено силно рекламно излъчване – като началото на „Американски психар“, която така или иначе не съм чел, но съм сигурен, че започва с изброяване на всички търговски марки на света. И сравнението свършва дотук.
„Къщата“ е с брутален сюжет, в който обаче накъсаността дразни. Прекалено силна прилика с действителността, което отвлича вниманието към чудене „Кой, аджеба, е тоя в книгата сега? Здравко ли е, Мариан ли е…“ и т.н.
И сега по повод постоянните обвинения, че Русев се храни от product placement в книгите си (който не е забранен, между другото), откъс от световната конспирация: Книгата е написана, за да прави реклама на Биг Брадър и да ощети Денсинг старс. Богдан Русев е знаел, че ще стане главен на Капитал Лайт и бъдещият му шеф Иво Прокопиев е поръчал да срине бизнеса на Краси Гергов, стопявайки рейтинга на бТВ. И всякакви други измислици.
Четете, хора! Понякога има нужда да се чете без да се анализира до буква.
