Искам да започна с уговорката, че няма да говоря за библиотека, намираща се в жълта сграда в двора на Софийския университет, задушна и слабо осветена, с намръщени лелки, затворени в стъклен буркан. Напротив, ще ви разкажа, за една библиотека, която, независимо от своя статут на университетска, е нещо повече за цял един град, столица на една много по-голяма държава, която хората в България често подценяват.
Зелената библиотека на Варшавския университет е едно от онези места, които се превръщат в своеобразни символи на своите градове в туристическите пътеводители, но едновременно с това са и любими места на местните хора. Библиотека, която е много повече от библиотека, в която студентите просто четат книги.
Открита през зимата на 1999 година, новата сграда на библиотеката на Варшавския университет е създадена с чисто прагматичната функция. Тя трябва да събере на едно място огромния и непрекъснато растящ книжен архив на университета. В предходната барокова сграда, връстничка на самото висше училище (1817), капацитетът от 750 000 тома е достигнат още през 1930 година. След 1989 има предложения библиотеката да се помещава в бившата сграда на Полската обединена работническа партия. Това, за щастие, не се случва и днес в тежката артилерия на социалистическа архитектура се помещава финансов център и Варшавската стокова борса. Интересното в случая е, че именно с парите, които се спечелват от отдаването под наем на тази сграда, се финансира построяването на Зелената библиотека. Изградена само за 5 години, тази сграда се превръща в уникален архитектурен и културен феномен в полската столица.
Сградата
Разположена в изключително приятна централна част на Варшава, само на десетина минути от главната сграда на университета, библиотеката е заобиколена от красиви паркове, спокойни улички с книжни кафета и не много високи жилищни блокчета. Открива се бързо и лесно и няма как да се обърка. Огромната зелена сграда с надпис BIBLIOTEKA UNIWERSYTECKA на пръв поглед впечатлява, предимно със своите цветове (зелено и розово), но е трудно да се предположи какво се крие над и в нея.
На централната фасада на сградата има 8 огромни плочи (4 на 7 метра), представящи полетата на знанието, паметта и писменото слово. Използвани са откъси от Ян Кохановски, Платон, стара руска хроника (честно казано доста се чудех дали не е написано на старобългарски), арабски и индийски текстове, както и от Библията. Освен това 2 от плочите представят музиката с част от творба на композитора Карол Шимановски и точните науки с няколко математически формули. С влизането в самата сграда обаче първото нещо, което прави впечатление е зеленината, която обгражда сградата, не само отвън, но и в пасажа водещ към основните помещения на библиотеката. В рамките на същия този пасаж, на 4 етажа се помещават книжарници, магазини, кафенета и офиси. Някъде по средата, поглеждайки нагоре, се вижда голяма книга с надпис на латински HINC OMNIA (в превод „от тук – всичко“, което е и мото на библиотеката). Зад нея се вижда контролът по сигурността и 4 високи колони, водещи към читалните и хранилищата на библиотеката. Минималистичен дизайн, бяло, сиво и зелено като основни цветове и много естествена светлина допълват впечатленията на посетителя, че се намира в място, което е истински уютно, макар и просто библиотека.
Ето и как изглежда сградата на самата библиотека отвън:
За съжаление, за да влезете вътре в самата библиотека трябва да имате абонаментна карта или специално разрешение.
По-интересната, специална част от библиотеката – градината на покрива, е отворена за всички посетители ежедневно и именно за нея ви разказвам тук.
