Сигурно сте чували за проекта „Рапана“ във Варна – миналата година уличната библиотека стана абсолютна сензация в социалните мрежи още преди самото си откриване. Причината? В България дотогава не съществуваше подобно иновативно пространство, посветено на книгите. Благодарение на четирима млади души – Боян Симеонов, Юзджан Тургаев, Ибрим Асанов и Мария Алексиева – „Рапана“ се превърна в реалност и вече близо година е емблема на морската ни столица. Всички граждани или гости на града са добре дошли свободно да си вземат книга, както и да оставят такава. Няма ограничения – нито за бройките, нито за времето, за което се заемат. Контролът и управлението на библиотеката е в ръцете на варненци и от тях зависи бъдещето й.
Разговаряхме с Боян Симеонов, за да ни сподели как гледа на проекта близо година след стартирането му, кои книги е оставил той самият и какво ново се предвижда за „Рапана“.
Разкажи ми как се появи идеята за „Рапана“. Кой предложи да се създаде подобно ново за страната ни пространство? Бързо ли решихте, че се захващате с проекта, или първо направихте проучване?
Идеята не е някаква иновативна концепция. Виждал съм подобни практики в много други градове. Но пък във Варна нямаше такъв проект. Когато се върнах там за една година, исках да реализирам няколко проекта, а този беше един от тях. И тъй като не съм дизайнер или архитект, директно споделих моята идея с един от най-добрите ми приятели – Юзджан Тургаев, който е и двете. Минахме през няколко концепции за мястото. Честно казано, не сме правили задълбочени проучвания, по-скоро разгледахме какво вече има по света, за да не репликираме.
Чие дело е „космическият“ дизайн?
Моят добър приятел Юзджан Тургаев е човекът зад дизайна. Огромно удоволствие и лекота е да се работи с него. Параметричният дизайн се харесва и на двама ни. Преценихме, че ще е достатъчно иновативен, но и гражданите ще са способни да го асимилират.
Какви пречки срещахте по пътя към реализирането на проекта? Повечето хора вярваха ли в идеята, или срещахте преобладаващ скептицизъм? Това демотивираше ли ви, или ви нахъса още повече?
Ние не сме го дискутирали с кой знае колко хора, преди да стане реалност. Когато споделяш на приятели, че искаш да правиш улична библиотека, всеки казва: „О, много яко, нямам търпение да я видя“ и т.н. Тъй като решихме да направим по-голяма конструкция, с по-голям капацитет, то впоследствие имахме леко забавяне с разрешителното за поставянето на библиотеката, но накрая пък тя попадна на идеалното място. Не бих казал, че сме имали сериозни проблеми по време на реализирането на проекта. Имаше и скептични мнения, но те присъстват в почти всяко нещо, с което се занимавам, така че предпочитам нещата да се случат, а изводи да правим чак когато работата е свършена и може да се видят реалните резултати от нея и нейната дейност.
Какво е посланието на проекта?
Вярваме, че четенето е основна функция на любопитството. Респективно, желанието ни е да провокираме повече хора да го правят и споделят.
Боян Симеонов (снимка: личен архив)
Все още ли мислиш, че обществото ни е достатъчно зряло, за да просъществува „Рапана“ и да следва първоначално замислената си функция? Разочароваха ли те злоупотребите с книгите?
Това е топ темата сега (смее се). Нека да бъдем откровени – ние не сме наивни идеалисти и винаги сме били напълно наясно, че може да има злоупотреби, т.е. някой да разграбва библиотеката или да вандалства по нея. Никога не съм искал да поставяме огради, камери, охрани, защото това е обществен проект – той е от хора в обществото за хора в обществото и идеята му е да се поддържа от обществото.
Със сигурност има много повече адекватни индивиди, които обгрижиха идеята, но, разбира се, ако някой разграбва книги, то е нормално това да ги демотивира. Аз винаги съм вярвал силно в постоянството и според мен цивилизацията трябва да победи в един момент, ако просто не спираме. Ако говорим за лично разочарование – не е приятно да сложиш 700 книги и след 12 часа да има 20, но гледам този факт да не измества фокуса ми от основната идея.
Какво се случва в момента с „Рапана“? Обмисляхте да се сложат камери, предвиждаха се и други подобрения.
Има поставено осветление, за да може библиотеката да е активна денонощно. Реално, другата седмица ще поставим камери, но не мисля, че тя ще предложат особено решение, тъй като законово тези книги не принадлежат на библиотеката или на някой човек, след като са оставени там. Със сигурност ще можем да гледаме на екраните кой и как пълни торби от „Кауфланд“ с книги, но той най-много да получи обществено бичуване във Facebook после. Дори не знам дали такъв човек използва социални мрежи.
Обмисляте ли да повторите идеята в друг български град?
Имали сме такива идеи, а и са ни питали. На този етап искам да се фокусираме върху успешното завършване на проекта във Варна (защото тази конструкция е със статут на временна инсталация) и да помислим как може да го надградим така, че да се ползва целогодишно и в много по-устойчив и успешен вид.
Кои три книги, които са важни за теб и искаш и друг да прочете, би оставил в „Рапана“ (или вече си оставил)?
„По пътя“ на Джак Керуак, „Портретът на Дориан Грей“ на Оскар Уайлд и „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ на Робърт Пърсинг. Може и „Крадецът на книги“ на Маркъс Зюсак – току-виж е провокирала някой от лошите герои в нашия проект :)
Какво би посъветвал хората, които имат идея, но се страхуват, че в България реализирането й би било неуспешно?
Успехът е относителна мярка. Бих посъветвал всеки, който мисли, че има добра идея и знае как да я изпълни, просто да го направи. Има толкова възможности, начини и инструменти в днешно време, че е трудно да се намерят оправдания извън нас самите. Наскоро видях един графит в Познан (Полша), на който беше написано: To avoid criticism: say nothing; do nothing; be nothing (За да избегнеш критиката: не казвай нищо, не прави нищо, бъди нищо“). Така че няма място за страх. Според мен в България е по-лесно, защото тук може да се използват валидирани и работещи концепции от други страни и просто да се адаптират за локалните нужди и особености. Не мисля, че съществуват кой знае какви пречки. Има достатъчно талантливи хора.
Боян Симеонов е на 25 г. от Варна, но понастоящем живее в София. Работи като мениджър на RockSchool. Съосновател на Innovator Creative Spaces и един от създателите на уличната библиотека „Рапана“. Завършва бакалавърска степен по Маркетинг и магистратура по Реклама и медийни комуникации. Един от хората, които стоят зад културната онлайн медия – Podmosta.bg и музикалния проект Urban Tapes. Работил като маркетингов консултант на компании от малкия и среден бизнес като Cutty Sark, Marina La Gomera, Marina Puerto Chico Tenerife. Боян Симеонов е бил част от организаторския екип на TEDxStaraZagora, Startup Weekend Varna, Marketing talks, Startup Europe Week, Startup Grind. Абсорбира огромно количество музика, книги, филми, фестивали, барове, планини, къмпинги и нови дестинации.
Харесайте и официалната фейсбук страница на „Рапана“.
Снимка на публикацията: Боян Симеонов
