Фрагменти на брачния дискурс в „Брачната фабула“

Чували сте, че е лесно нещо да се разглоби, а трудното идва с момента на сглобяване. Тогава значи ли, че веднъж деконструирал успешно любовния дискурс, човек е обречен на циничната компания на реализма?

СЕМИОТИКА 221

Джефри Юдженидис си играе на семиотика и разрушава класическата стереотипна любовна фабула – момче и момиче преминават през трудности, за да защитят любовта си, след което вдигат сватба и край.„Брачната фабула“ (изд. „Жанет 45“) е роман за романи, романси, романтици и разрушаването на понятията за тях. Веднъж изрекла „Обичам те“, Маделин Хана е принудена да влезе в клишето на Ролан Барт, което гласи, че тези думи спират да означават каквото и да е веднага след изричането им.

А смисълът на тези думи й трябва безумно.

Маделин е хубаво момиче от хубаво семейство. Приета е да учи хубава английска филология в хубавия Браун в 80-те хубави години на миналия век. А през последната година от следването си нищи темата за брачната фабула в английския викториански роман. Цялата подреденост на досегашното й спокойно съществуване е нарушена от появата на Ленард – необуздания бунтар-интелектуалец, в когото тя се влюбва, докато в нея е влюбен невзрачния Мичъл (също интелектуалец).

Оттук нататък всичко е игра на празни думи и загубен смисъл.

Математика и минуси

Налице е класическият любовен триъгълник, в който никой не е достатъчно (или изобщо) щастлив. И колкото повече навлизате в историята, толкова повече разбирате защо всеки един от ъглите на триъгълника е толкова остър. И как става така, че реже толкова лесно останалите два. Юдженидис е съвършен в изграждането на героите си. Те са пред вас от плът и кръв, със своите объркани мисли и ясни чувства, готови да се хвърлят с главата напред в търсене на формулата на истинската любов или готови да изгябат през глава от страх, че ще се провалят в търсенето.

Маделин е експерт в проучването на любовните литературни модели, но познанията й стигат единствено до момента на женитбата. А какво се случва с г-н и г-жа Дарси след сватбата? Ами ако той има проблеми с алкохола, с гнева и с психиката си, докато госпожата се задява с палавото конярче? До тези отговори тя ще стигне благодарение на собствените си емпирични изследвания върху брачната фабула.

Всеки един от ъглите има нещо, което липсва на другите два. А сборът им дава идеалната цялост. Но всички знаем, че случването на (тази) фабула би било невъзможно. Така че кое ще надделее – привличането без приятелство, приятелството без привличане или маниакалната зависимост от другия без шанс за самодостатъчност?

От романтизъм към цинизъм

Краят на 20-и век е време на тоталния разпад. Разпад на понятия, ценности и цялости. Индивидът се сблъсква с неоправдаността на очакванията си и с разочарованието на изпълнените си мечти. Нима любовната фабула, в която Маделин се опитва да заживее, не рухва още в момента, в който изрича на глас „Обичам те”?

„Брачната фабула” е роман за преглъщането на любовта с всичките й недостатъци, основният от които е нейната неизбежна преходност. И най-страшното, което Юдженидис доказва е, че дори любовта да свърши, дори мечтата да се окаже тотална заблуда…не се променя нищо.

Никоя обич и никоя обич не са еднакви с предишните. Или последни.

П.С. Благодарение на Невена Дишлиева-Кръстева за пореден път до българския читател достига невероятен текст, който освен прекрасно преведен е и изживян и почувстван. Нейните тихи, но полезни бележки под линия са малки допълнителнци знаци за разбиране на текста. Джефри Юдженидис е автор, който пише с огромна интелектуална и емоционална мощ. А Невена Дишлиева-Кръстева е творец, който превежда по същия начин.

Започнах с Барт и ще приключа с него.

Нали помните онова есе за смъртта на автора и самостоятелния живот на езика, който е много по-огромен и могъщ от онзи, който го създава? Авторът може и да е мъртъв но… да живее преводача.

Прочетете още ревютата за другите книги на Джефри Юдженидис – „Непорочните самоубийства“ и два текста за „Мидълсекс“ тук и тук.