Днес се навършват 103 години от смъртта на енигматичния ирландец Брам Стокър, останал в историята като автор на готическия шедьовър „Дракула“. Романът, благодарение на ИК „Deja Book“, вече може да бъде прочетен на български език във възможно най-пълен вид – оригиналният текст е предаден с вещина и точност към Стокъровия език, а приложенията към новото българско издание включват разказа „Гостът на Дракула“, интервю с писателя, взето в годината, когато книгата излиза за първи път – 1897 г., а също увод и над 500 пояснителни бележки, дело на преводача Слави Ганев.
Някои от тези бележки са биографични и обхващат интересни детайли от живота на Стокър, свързвайки личните му преживявания с тези на героите. Това е отличен начин читателите да опознаят книгата в дълбочина. Затова с помощта на Ганев и знанията му по темата решихме да ви споделим куриози и слухове за живота на Стокър. Тъй като целта ни не е цялостно животоописание, спестяваме много. Допълнителни подробности и общи нишки с „Дракула“ ще откриете в бележките към самата книга.
Стокър прохожда едва 7-годишен поради мистериозно заболяване
В първите години от живота си Брам Стокър е имал сериозни здравословни проблеми. Това е причината да проходи едва на 7 години. Авторът на „Дракула“ никога не влиза в подробности за болестта и старателно прикрива всичко около нея. Единственото, което споменава, е поместено в книгата „Личните ми спомени за Хенри Ървинг“, написана в чест на най-скъпия му приятел:
„Като дете често съм бил близо до смъртта. Някъде до седмата си година не знаех какво е да стоиш изправен. По природа бях разсъдлив и залежаването, поради продължителното боледуване, ми даде възможност за много размишления, които се оказаха плодотворни в по-късни години…“
Някои считат, че Стокър е страдал от ревматична треска като един от героите в деветия му роман –
„The Man“ (1905). Тя обаче рядко е опасна за живота, затова други прехвърлят вината на сърдечно заболяване. Така или иначе на широката общественост през Викторианската епоха известно остава само, че Стокър е боледувал тежко в детските си години.
След излизането на „Дракула“ плъзват слуховете, че д-р Уилям Стокър – чичо на автора, го е лекувал с пускане на кръв. Истината обаче остава загадка… Тези седем години белязват ирландеца завинаги. Неспособен да се впусне в различни детски лудории, той открива насладата от четенето твърде рано, а смразяващите предания и легенди на Ирландия, разказвани от майка му всяка вечер, пораждат у него интерес към страшното. През тези невръстни години Стокър се привързва и към още едно хоби…
Криптограмите
Тайните съобщения остават траен интерес на писателя през целия му живот. Имаме сигурни сведения, че някои от творбите му съдържат кодове. Така се твърди в едно писмо от сър Артър Конан Дойл, в което той описва неуспешните си опити да разшифрова скритите послания в седмия роман на Стокър – „The Mystery Оf Тhe Sea“ (1902). Стокър е обожавал главоблъсканиците и е включил не една и две в най-бележитото си произведение.
Атлетът Стокър
Опиянен от възможността да се движи пълноценно, Стокър открива друга своя страст – спорта. В младежките си години вече е завършен атлет и първенец в повечето състезания, организирани от дъблинския Тринити Колидж. Там авторът на „Дракула“ основава отбор по ръгби и се отличава с умения по гребане и спортно ходене. Университетските атлетически състезания през 1867 г. му носят първо място в дисциплините вдигане на тежести и спортно ходене на пет и седем мили. Може би от тези занимания най-важно впоследствие се оказва времето, отделено на плуването, защото…
Стокър спасява удавник
На 14 септември 1882 г. пред погледа на цяла тълпа пътуващи Стокър сваля палтото си и се хвърля през борда на корабчето „Туайлайт“ в студените води на Темза, за да спаси давещ се самоубиец. Писателят успява да го хване за ревера, но клетникът се откъсва от хватката на хлъзгавата му длан и нарочно потапя глава под водата. Ирландецът се гмурка, улавя го отново и плувайки срещу течението, успява да го завлече на кораба. За това си геройство Стокър е награден с медал и става обект на един куп статии и карикатури в пресата.
Оскар Уайлд
Оскар Уайлд напуска Ирландия заради автора на „Дракула“
Стокър е имал добро познанство с писателя Оскар Уайлд, негов състудент от Тринити Колидж. Приятелството им се развива доста добре и Стокър дори опитва да го привлече към спортните си занимания. Авторът на „Портретът на Дориан Грей“ нито проявява особен интерес, нито някакви завидни дарования в тази област. За сметка на това Брам успява да го привлече във философския клуб, който председателства. Причината за тези настойчиви покани бил сър Уилям Уайлд, който помолил Стокър да подпомогне сина му в общуването с други хора. Оскар имал доста затворен характер. Дългогодишната дружба между двамата ирландци е изправена пред голямо изпитание, когато срещат Флорънс Балкомб. Те я ухажват в продължение на две години, но накрая красавицата предпочита Стокър. Това хвърля Оскар в отчаяние. Той взема от Флорънс всички подаръци, които й е правил, прекъсва всякакви отношения с Брам и заминава за Англия. До края на дните си се завръща за кратко в Ирландия само два пъти… Днес тези събития са описани в кратка комедийна пиеса.
Странни сексуални предпочитания
След публикацията на „Дракула“ за Стокър плъзват редица слухове. Скандалното съдържание на книгата, изпълнена с кръв и еротика, се оказва добра почва за най-различни спекулации. Причината, породила зловещото вдъхновение в основата на романа, се търси във фригидната съпруга, която не задоволявала сексуалните желания на Стокър, латентен хомосексуализъм, предпочитания към садомазохизъм, връзване и дори проститутки в менструален период. Всичко това, разбира се, остава недоказано.
Мистериозна смърт
Стокър си отива от този свят на 64 години. Знаем, че преди да почине, е подготвял три сборника с разкази. За съжаление успява да довърши частично работата си само по един от тях – „Гостът на Дракула“, който излиза посмъртно през 1914 г. Подобно на болестта от детството, точната причина за смъртта остава забулена в тайна. В последните си години преживява поредица сърдечни удари, но смъртният акт прехвърля отговорността на „шестмесечна двигателна атаксия“, т. е. – липса на координация в мускулните движения, причинена от увреждане на нервната система. Според някои биографи състоянието му е било породено от сифилис, според други – силна церебрална преумора вследствие на дългогодишна усилена умствена дейност. Все заболявания, отнели живота на редица известни автори като Ф. М. Достоевски, Оноре дьо Балзак, Ги дьо Мопасан, а може би и Едгар Алън По. Истината остава неизвестна.
