fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Големите

Оскар Уайлд – непокорният гений

3 мин.
oskar waild

Първият ми досег с Оскар Уайлд бяха приказките му. „Щастливият принц“, „Славеят и розата“, „Рибарят и неговата душа“ – ето на това се казва приказки за малки и големи, толкова изящно трагични, че рядко ми се е случвало да ги препрочитам, без да отроня поне една-две изтънчени сълзи. И понеже за първи път ги четох, когато бях трети или четвърти клас, дълго време смятах, че това са единствените произведения на писателя.

И тогава в живота ми влезе „Портретът на Дориан Грей“ – шедьовърът на гения Уайлд. Единственият му роман, който остави толкова трайна следа на възхита у мен, че „огладнях“ за още и още произведения на този симпатичен особняк. Тогава прочетох пиесите (любимата ми е „Идеалният мъж“, препоръчвам и постановката в Народния театър), а по-късно и „De profundis“ – признанията, разкаянията, обвиненията, истините, които съсипват Уайлд и го оставят сам в мизерията, а по-късно го довеждат и до смъртта.

Оскар Уайлд е роден на 16 октомври 1854 г. в Дъблин. Завършва с отличие „Тринити Колидж“, а по-късно и Оксфордския университет. Нестандартен във вижданията, облеклото и поведението си, Уайлд първоначално бива харесван, а по-късно остава неразбран. През целия си живот той се колебае между изискванията и нормите на викторианското общество и изразяването на истинската си същност.

Въпреки женитбата му за Констанс Лойд и раждането на двамата им синове, хомосексуалността на Уайлд в крайна сметка излиза наяве с необичайната за онова време връзка с по-младия от него лорд Алфред Дъглас. Иронично, любовта, за която Уайлд толкова копнее, го погубва, защото през 1895 г. бащата на същия лорд Дъглас успява да осъди Уайлд и той изтърпява двугодишна присъда за непристойно поведение и хомосексуализъм. След този период писателят е съсипан както физически и емоционално, така и материално.

Абсурдно е да има железни правила за това какво човек трябва да чете и какво не. Повече от половината от съвременната култура зависи от това, което човек не бива да чете.
„Колко е важно да бъдеш сериозен“

В добрите стари времена книгите са се пишели от писателите, а ги четели всички; сега книги пишат всички, но никой не чете.

Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му.

Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите.

„Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш.
„Портретът на Дориан Грей“

Анкета на BBC определя Оскар Уайлд за най-остроумния британец и един от най-блестящите умове в историята на човечеството. Много пъти съм си мислила дали ако той се беше родил в днешно време, щеше да бъде оценен по-добре, или фината му душа нямаше да издържи на иронията на съвремието. Това никога няма да разберем.

Със сигурност знам само, че ние, хората, не умеем да оценяваме гениалността своевременно. Предпочитаме да я подиграваме, унижаваме, да я оставим да си отиде без подобаващото уважение, за да може години след това да я признаем и да кичим себе си с нейните „крилати фрази“.

Творбите и великите афоризми на Оскар Уайлд ще останат завинаги в литературния свят и ще бъдат повтаряни, наизустявани и преиздавани още милиони пъти. Но нека поне днес, 16 октомври, да почетем не само гения, но и човека Оскар Уайлд.