Книгите с историческа тематика ме намират бързо и лесно – кацват пред погледа ми и ме предизвикват да сравня официалната информация от историческите извори с художествената измислица на автора. Обикновено съм приятно изненадана от крайния резултат, а книгата “Бризеида от Помпей. Дневникът на една робиня, 79 г.” (изд. “Пан”) не прави изключение от общото правило.
Бризеида е гъркиня от богато семейство. Когато е на 10, бива отвлечена от пирати и продадена на пазар за роби в Италия. Интелигентното момиче, което може да чете и пише, става собственост на притежателя на публичен дом в Помпей – Африканий. Несгодите, които трябва да търпи в инсулата (римското жилище), са нищо в сравнение със заплахите за живота й, щом чува как римските сенатори подготвят смъртта на свой събрат. Уплашената девойка се опитва да избяга и да се скрие, но пипалата на богатите са дълги. Наемни убийци са по петите на Кадия (това е римското име, което получава) и единственото й спасение се явява изригването на вулкана Везувий – всепомитащо, изпепеляващо, трагично.
Книгата “Бризеида от Помпей. Дневникът на една робиня, 79 г.” е написана от Кристин Фере-Фльори под формата на дневник. Главното действащо лице е богатото и образовано гръцко момиче, което се оказва в ролята на робиня в страна, в която животът на робите не означава нищо. Докато Бризеида описва неволите си, читателят неусетно се потапя в обстановката на Римската империя през 79 г. Описанията на типичното за периода облекло, ястията, отношението към човешката личност, нравите и обичаите, религията – всички тези теми са обхванати умело от авторката и са включени в историята ненатрапчиво, като същевременно подпомагат читателя в изграждането на представа за историческия период, в който се развива действието.
Важно място в личната история на Бризеида заема изригването на вулкана Везувий и унищожението на Помпей. Трагичните събития обаче са смекчени дотолкова, че да не предизвикат у младите читатели кошмари, каквито самата аз извиквам в съзнанието си, щом си спомня за прочетените исторически сведения. Същевременно авторката представя пагубните последици от прекалената самоувереност на помпейците и типичните човешки реакции при бедствие – желанието да спасиш покъщнината си, залагайки на карта собствения си живот.
Хората бягаха от гнева на боговете, понесли кой каквото може – храна, дрехи, занаятчийски инструменти или скъпи накити. Някакъв патриций стискаше в ръка статуетка на жена от алабастър. Той се спъна и фигурката се изтърколи върху камъните…
Книгата е чудесен източник на информация за живота в Римската империя и е подходяща за читателите на възраст над 10 години. Оформлението е много приятно – корицата прилича на тефтер и сякаш нашепва, че крие любопитни тайни. Тя е част от поредица “Моята история”, в която ще срещнете и книгата „Ли Мей: Придворна дама в Забранения град 1692-1693”.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
