В годините след Втората световна война младата ирландка Ейлиш напуска родината си, за да търси по-добър живот и бъдеще. Пристига в Съединените щати, в Ню Йорк, в Бруклин, без да съзнава какво решение е била подтикната да вземе и какво я очаква.
Постепенно мъглата в съзнанието й се разсейва, но режеща буца засяда в гърлото й. За Ейлиш новото място няма значение, защото не е белязано от нейната история. И въпреки вселената от нови преживявания и усещания, тя се задушава от мисълта, че е в капан на място, където няма нищо, „че това ще е нейният живот и друг няма да има – живот далеч от дома“.
Ейлиш отново и отново се връща към всичко, което вече е оставила зад гърба си, и е изправена пред истинска катастрофа – да загуби работата си. Добре че в тежките си куфари е донесла време и търпение, с които се сражава с бунтовниците от мрачната страна Носталгия. За да няма недоразбрали – Ейлиш е смело момиче и изглежда обречена на успех.
Контрастът между това как изглежда и как се чувства започва да се заличава. Двете същности се сливат и тя вече може да разпознае красотата на новия си живот, където почти всичко е възможно.
Възможно е да срещне добро момче, което да й помогне да се разсее от самотата си. Тони е преизпълнен с мечти, оптимизъм и надежди за щастие, но тя ще помни, че „е свързана с друго място, което той никога няма да познава“.
Това противоречие на чувства, неосъзнатости и неща, които си мисли, че знае, я ужасява. Но уверената млада жена, в която се е превърнала, се научава да живее в мир с този страх и се справя все по-добре с изграждането на собственото си бъдеще.
До едно писмо от многото, прекосили океана, което разкъсва младата любов. То е неизличимо доказателство за това „къде почива нейният дълг“. Следва шеметно завъртане в омагьосан кръг, където две личности – и двете чужденки се лутат, приспособяват се, мечтаят и страдат.
„Бруклин“ (изд. „ICU“) на Колм Тойбин е ненатрапчив роман, изпълнен със спокойната мъдрост, която ни дава приемането. Приемане, което най-често е съпроводено с душевни борби, но побеждава с помощта на верния си спътник – времето. Бушуващият ураган от чувствата на героите е предаден с тишината на тяхната силна воля за по-добър живот, съблюдаване на морала и вярата, че бог знае най-добре. Тази природна стихия ще е винаги в тях, но няма да й позволят да ги опустоши. В дни на изпитания човекът е по-силен от себе си.
Тойбин е изключително елегантен разказвач и неусетно прави читателя част от историята – рядко срещана дарба, която винаги ще ценя. Връзката, която създава между героинята на романа и нейната родина, не е патетизирана, защото тази обвързаност е повече от морета изплакани сълзи, блъскане по гърдите и горчиво самосъжаление. Тя е пареща болка, която понякога топли, лъч светлина, който понякога натъжава. Родината не може да бъде обяснена.
Препоръчва и прекрасния филм на Джон Кроули. Трябва да отбележа, че филмът е по мотиви от романа, а центърът на историята е променен изцяло:
