„Бухтичка” от Джули Мърфи (изд. „Софтпрес“) е от книгите, които могат да се четат на всяка възраст, въпреки че са предназначени за тийн аудиторията. А и най-вече защото във всеки един от нас дреме една Бухтичка, която е иска да бъде такава, каквото е, и да не робува на предразсъдъци и правила.
Бухтичка всъщност е галеното име на седемнадесетгодишната Уилоудийн, която живее в малко южняшко градче и е в очакване животът й да почне да се случва. Ежедневието й е запълнено с училище, работа в заведение за бързо хранене, срещите с най-добрата й приятелка Елън и не на последно място – идолът й Доли Партън.
Но през лятото нещата започват да се променят – за нейна огромна изненада готиното момче Бо от работата й си пада по нея, но вместо да я прати в облаците, това разклаща самоувереността й. Между нея й Елън се появява дистанция и в този момент Уилодийн решава да се запише на ежегодния конкурс за красота „Мис тийн синя лупина“. Това е най-важното събитие и център на живота на майката на Уил, която някога е спечелила конкурса и оттогава насетне се занимава активно с неговата организация.
Вероятно си мислите, че следва преобразяване, в което героинята отслабва (ако не сте се досетили от заглавието, Уилоудийн е пълничка) и печели конкурса, но всъщност нищо подобно не се случва. Защото Уилодийн иска да покаже на себе си и на света, че всеки може да бъде всичко, което си поиска, стига да се чувства уверен в собствената си кожа. Промяната е вътре в нас и в начина, по който ние самите се приемаме, а не външна, било то дали ще отслабнем, променим вида си или друго. Решението на Уил води до малка революция, когато в конкурса се записват още няколко вдъхновени от нея момичета, които са всичко друго, но не и популярни красавици.
Всъщност целият роман разбива клишетата – в него няма никакви чудодейни обрати. Вместо това той засяга темите за комплексите, предразсъдъците и борбата да бъдеш такъв, какъвто искаш. Уилоудийн е забавна, смела, уверена, но не са й спестени и някои отрицателни черти. Понякога тя е себична, ревнива към приятелката си и далеч не е идеална. И точно в това й е чарът. Харесаха ми и образите на Мич и Бо, чиито разсъждения бяха доста зрели и доразвиваха идеята, че човек се променя и е такъв, какъвто иска да бъде. Романът разглежда и взаимоотношенията майка – дъщеря, макар те да не са основният й фокус.
„Бухтичка” е за всеки, който иска да следва сърцето си и мечтите си, независимо колко шантави са те. За читателите, които искат да се потопят в една искрена история, ненапудрена с изтъркани клишета и все пак бликаща от забавни и искрени случки. Защото, както казва Уилоудийн: „Понякога съвършенството, което откриваме в другите, е изградено от куп мънички несъвършенства” – точно като живота.
Не пропускайте да прочетете и ревюто на Габи Кожухарова тук.
