Когато прочетох „България за начинаещи. Джаз от сюжети и портрети“ (изд. „Сиела„) на Веселина Седларска, исках да накарам всички, които познавам, да си купят тази книга, да я прочетат, да си вземат нещо от нея. Без значение дали сме родени и отраснали в България, чужденци, които са я посетили, или пък българи, които работят и живеят в чужбина, определено има няколко „урока по България“, които можем да научим.
Веселина Седларска представя истински джаз от сюжети, както подсказва и заглавието на книгата. Сред страниците успяваме да открием различни колоритни персонажи, които крият своите интересни истории. Всеки следващ разказ носи за заглавие последната дума на предишната, макар да представя често много различни случки. Читателите могат да се насладят на забавни истории от настоящето и близкото минало, да се замислят и дори да се вдъхновят от различните „уроци по България“ за начинаещи, представени чрез изживяванията на чужденците в България и на българите в чужбина.
Седларска разказва част от историите, които е успяла да събере по време на практиката си като журналист. Тя разглежда разликата в манталита на българите и чужденците, Прехода през погледа на тогавашните деца, малцинствените групи в България, няколко исторически събития от родната ни история, които не са толкова известни, и още много любопитни неща.
Веселина Седларска не залага толкова много на външия вид на персонажите, а на отличителните черти от характера им. Те не са фикционални, а реални личности, с които се е срещала през годините, макар в някои случаи имената им да са променени. Образите са изградени изключително достоверно и успяваме лесно да си ги представим. При това, научаваме много повече, отколкото би могла да ни каже която и да било страница в Уикипедия. И макар всички да са превъзходно пресъздадени, няма как да не се откроят няколко.
Кейт например бързо се превърна в моя любимка. Тя успява да ме вдъхнови с постъпките си и докато четях книгата, несъзнателно правех съпоставки между българския и американския манталитет. Героинята е американка, която мечтае да завърши Художествената академия в София. Тя пее народни песни, играе хоро, свири на кавал и е в България по линия на Корпуса на мира. Чрез образа на тази необикновена жена-начинаещ в България, Седларска ни предизвиква да се вгледаме по-задълбочено в света около нас и в своите постъпки.
Нещо интересно, което успява да се промъкне в дневника на Кейт, е липсата на звук „ц“ в английския език:
Липсвата на звук ц в английския език започва сериозно да пречи в общуването с българските ми колеги. Шльокавица все някак произнасям, но при пърцуца закъсвам два пъти. Много важни думи в българския език съдържат този звук: лютеница, мартеница, мезенце. Затова пък я се опитай да произнесеш джибровица в края на ден, прекаран на казан.
Коледните традиции пък се прокрадват в разказа за Милен, който учи в Мадрид. Тук Веселина Седларска ни показва различните начини, по които българите празнуват Рождество. Според Милен Коледа е „един преекспониран рожден ден, на който папата се пъне да събере целия свят“. Пред читателите се разгръща историята за четирима българи в Чикаго, които решават да си заколят прасе за празника и всички глоби и проверки, които си навличат с това занимание. Научаваме и интересни факти за коледарите и за сливането на езическите и християнските традиции. Още на следващата страница виждаме и кукерите през погледа на един японец.
Темата за българския манталитет и народопсихологията ни безспорно е една от основните в книгата. Лесно можем да научим повече за себе си като нация не само когато се потапяме в преживяванията и мислите на американката Кейт, но и когато четем за датчаните Ян и Шарлоте. Те не харесват оранжевата икономика, вбесяват се, когато нотариусът пише, че са купили колата си за 11 000 лв., вместо за 26 000 лв., и организират състезание за децата си, в което финансират техен проект. Веселина Седларска можеше да напише коментар, подплатен с множество статистически данни или дори да проведе журналистическо разследване и да разобличи конкретни лица. Вместо това тя оставя Ян и Шарлоте да говорят за тези проблеми, а читателите сами да си направят изводите, като завършва историята си така: „Шарлоте Шулд е физичка, Ян Острул е биолог, както вече споменах, работихме заедно в България година и половина. Те – типични датчани, аз – типична българка, а между нас – цялото нещастие и щастие на Европа.“
Сливенската журналистка обръща внимание и на част от проблемите при една от най-големите етнически малцинствени групи в България – ромската. Първата история, която ни пренася в най-бедния квартал на Ямбол, ни запознава с Джулия Хоудсуърд, която е социален антрополог от Обединеното кралство и с един мъж, който държи всички да знаят, че той е от Северозападна България и настоява да му бъде организиран екологичен семинар. Героите чрез поведението си затвърждават голяма част от наложилите се стереотипи за тях.
… в момента на нашето влизане вдигат нагоре ръце и започват да викат: „Бог ви прати! Бог ви прати!“. Джулия веднага коригира недоразумението: „Не ни праща Бог, а британското правителство, което финансира социален проект във вашия регион“. Хората се примиряват веднага: „Още по-добре, щом е някой, който финансира“.
Още от самото начало на книгата се срещаме и с разкази за живота през социалистическата действителност от преди 1989 година. Авторката нито отрича политическия режим тогава, нито го защитава. Само представя факти като разказва своите истории. Успяваме да се запознаем с идеята за десетата петилетка, доносничеството, родопчетата, децата на прехода и техните родители и каква е била тяхната действителност. Всичко това не без значителната доза хумор, която е характерна за цялата книга.
Историческите сюжети са едно от най-големите постижения на Веселина Седларска в тази книга. Тя успява да открехне завесата за не толкова известни моменти от родната история от периода на Възраждането и събитията около Съединението. Материалите са наситени с факти, без да са суховати. Представените личности оживяват и си представяме как са изпитали живота във всичките му нюанси, а не са само теория, която трябва да се назубри за изпит.
Всяка една история от книгата заслужава да бъде споделена и да ѝ бъде обърнато внимание. Засегнатите теми продължават да са актуални и днес, макар някои от случките да са от преди повече от 30 години. Персонажите са изградени безупречно и успяват да ни запознаят с хората, които са ги вдъхновили. Разказите преминават плавно един в друг и се създава усещане за непрекъснатост на повествованието. Стилът на авторката е достатъчно лек, че да предразполага читателите да се отдадат на книгата напълно, като предизвиква у тях различни емоции. В същото време темите са разгледани в дълбочина. Веселина Седларска умее да си служи с всички елементи на словото и това си проличава и в тази книга.
Винаги ще препоръчвам „България за начинаещи„, както и всичко друго, написано от Веселина Седларска, включително коментарните ѝ статии. За мен няма спор, че това е книга, която си заслужава всеки да има в библиотеката си и от време на време да препрочита, защото винаги ще има какво ново да научи от нея, за да е по-малко начинаещ.
Прочетете и ревютата ни на „Депресията ме обича“ и „Кладенецът„, както и ревюто на Калояна Славова за „България за начинаещи„.
Ако искате да разберете Как чете Веселина Седларска може да прочетете тук. , а поздрава ѝ за 24 май – деня на българската просвета и култура и на славянската писменост – прочетете тук.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си.