Допадат ми романи, в които действието се развива в различни периоди във времето. Такива, които освен живота на главния герой разкриват и приключенията на неговите предци. Това е предизвикателство, с което не всеки автор може да се справи – да бъде верен на настоящето, но и да предаде миналото автентично. Именно такъв сюжет, наравно с обещанието за история, свързана с много вино, ме привлякоха към „Бургундските дневници“ (изд. „Ера“) на Ан Ма.
Съвремието ни запознава с Кейт – млада американка от френски произход, мечтаеща да стане майстор сомелиер. Пред нея стои един от най-трудните изпити и тя се чувства неуверена в уменията си. С цел да се подготви по-добре, героинята неохотно решава да погостува на братовчед си и семейството му, които произвеждат вино в Бургундия. Неохотно, защото макар и да е част от род, обвързан с отглеждането на лозя и продажбата на качествени вина, Кейт не се е завръщала във Франция от години. Пред нея стои труден избор – да се пребори със страховете си или да рискува провал на изпита.
Същевременно Ан Ма ни връща в 1939 г. и ни запознава с далечна роднина на Кейт – младата Елен. Момичето израства в семейното имение в Бургундия и възнамерява да учи в университет и да стане химичка. Втората световна война обаче попарва мечтите й и я сблъсква с неподозирани трудности. Тя споделя всичко в своя дневник, скрит в дома им и чакащ да бъде открит… Кейт и снаха й случайно попадат на старите тетрадки и са в шок – коя е Елен? Защо никой от семейството не знае за нея? Или по-скоро, защо се преструват, че тя не е съществувала?
Тайни съкровища, търсачи на ценни сортове, нацисти, колаборационисти, любов, измами и прошка – „Бургундските дневници“ е наситена с разнообразие от теми, до една обвързани с виното. То присъства на всяко събиране на героите, във всеки техен разговор, в дневниците на Елен… На любителите на напитката препоръчвам да я съчетаят с книгата – ще направите преживяването още по-истинско. Ан Ма умело пренася читателя във Франция и описанията на сирена, деликатеси и, разбира се, скъпо вино, не ме оставиха равнодушна.
Романът обаче има и своите недостатъци. Лично аз се подразних от на моменти излишния драматизъм – персонажите избухват в плач, леят сълзи и страдат от безсънни нощи без реална причина. Ан Ма не ме спечели и с оригиналност заради предвидимите моменти в сюжета. Някои читатели може би ще оценят, а други ще се разочароват от честото използване на непреведени френски фрази. За мен употребата им беше прекомерна и вместо целения ефект – екзотика и автентичност – резултатът се оказа по-скоро разсейващ.
Въпреки това „Бургундските дневници“ е красиво написана книга, която ме размечта за пътешествия във Франция, за приключения, за търсене на стари дневници и тайни… И да, признавам, за висококачествено френско вино.
