Какво знаете за бушмените? А какво знаете за начина им на живот, начина им на мислене? Знаете ли какво изпитва един бушмен, когато е заровен почти до глава в изчакване на поредната жертва, която трябва да повали с лъка или копието си, за да осигури прехраната на семейството си? Хубави въпроси, екзотични въпроси. Въпроси, които едва ли сте си задавали…
„Бушменска прокоба“, която се оказва една от най-продаваните книги в Намибия изобщо, проследява един дълъг лов на бушмена Гуге и мислите му през тези седмици. Един изчистен свят, опростено от наша гледна точка съзнание, в което убийството на един орикс е съпътствано с душевно пречистване и искане на прошка от умиращото животно.
Новелата на Михаил Михайлов е нещо, което може да ни върне към основите на човешката цивилизация, за да си дадем сметка защо днес сме такива, каквито сме. И да се замислим, че дори днес е възможно на няколко десетки хиляди километра от нас да има живот без технологичен напредък, в който период без дъжд да е равен на смърт, в който лъкът и копието да са единствените познати оръжия, в който нямаш избор освен да си най-добър в едно от петте неща, които животът ти дава шанс да правиш… И честно казано, Гуге е един от най-добре изградените персонажи, които някога съм срещал.
Книжката е изпълнена и с илюстрации на Мишо Михайлов, които изглеждат като идентични праисторически скални рисунки на ловни сцени. Определено помагат да се настроиш на малко по-семпла, дори наивистична вълна, докато четеш.
С прочитането на „Бушменска прокоба“ със сигурност ще се замислиш, чисто на асоциативно ниво, за всичко, което си искал да направиш в детството си, и после си отхвърлил с цената на много компромиси.
