Когато преди Пролетния панаир на книгата екипът на „Аз чета“ подготвяше списъка със заглавия, които иска да си купи, аз вече бях…
„Да разкажеш за една смърт, е не по-лесно от това да я преживееш.“ Из „Градинарят и смъртта“ от Георги Господинов Навечерието на…
Ще започна със скандално признание, достойно за отнемане на книжен бадж: не харесвам особено Панаира на книгата. И да, въпреки това ходя….
Най-любимото ми място за четене е във влака. И каква случайност – при последното си пътуване избрах новата книга на Бакман за…
Дяволски деликатна работа е да пишеш за книгата на приятел! И ако си мислите, че драматизирам излишно, очевидно никога не сте се…
Някои книги идват с трясък. Други – като „Смок“ (изд. „Сиела“) – идат като съседката отдолу в неделя по обед: с тавичка…
Как книгата, която никой не искаше, промени лидерството… – Шефе, поредният „автор“ – вероятно е завъртяла отегчено очи офис асистентката, влизайки в…
“Има ли изобщо начин човек да бъде щастлив, когато всичко наоколо ясно сочи към безсмислието на съществуванието?” Цитат, който провокира размисъл, и…
След ревюто за „Да ти бъда тяло“ (изд. „Жанет 45“) предупредих главната ни редакторка Диляна Денева, че да напиша текст по-малко от…
Преди няколко седмици пътувах по „Улицата на прасковите“ с Фицджералд. Аромат на прах, отворени прозорци, някаква разпасана южняшка романтика, в която колата…
