История за любов и оцеляване в „Планината помежду ни“

Точно два дни ми бяха достатъчни, за да „изгълтам“ първия преведен на български роман на Чарлс Мартин, но иначе негов тринайсети – „Планината помежду ни“ (изд. „Бард“). Няколко фактора спомогнаха за това – като започна от предразполагащия за зимен сюжет сезон, мина през шеметно развиващото се действие и добре изградените диалози, и стигна до черешката на тортата, а именно любовната история. Ако последното ви се струва сладникаво и предвидимо, ще възразя. Любовта в романа бяга от клишетата и изненадва приятно. Почти през цялото време бях нащрек дали няма да стигна момент, в който да си кажа: „Ето, то се знаеше, че така ще стане!“, но така и не дочаках такъв.

Винаги ми е интересно да разбера повече за написването на книгата, която чета. Така сякаш слагам рамка на картина, придавам завършен вид на творбата, впечатленията ми се обогатяват. Не обичам обаче да гледам екранизация по роман, който още не съм завършила. По „Планината помежду ни“ 20th Century Fox снима едноименен филм, който предвиждам, че ще стане голям хит – не толкова заради това ревю, а, да речем, благодарение на Кейт Уинслет, която влиза в главната роля!

Досега обаче бойкотирах дори трейлъра. Просто не исках готови визуални образи да изместят тези, които въображението ми грижливо си създава страница след страница. Основният цвят за фон на романа във фантазията ми е белият. Причината е, че действието се развива сред снежни планини, където чартърен самолет с двама пътници, пилот и куче на борда се разбива. По чудо всички освен пилота преживяват катастрофата, но късметът им стига дотук. Полетът не е официално регистриран и шансовете издирвателна експедиция да открие оцелелите се свежда до нула.

Кадър от филма „Планината помежду ни“ (снимка: Cineboom)

Бен е ортопед, който трябва да извърши важна операция на следващия ден, а Ашли – журналистка, на която й предстои сватба след по-малко от 24 часа. Историята за борбата им с природата е вълнуваща и действието се развива скоростно. Снежните сцени се редуват със спомени на Бен от моменти, прекарани със съпругата му. Макар той да я обича предано, в момента двамата са разделени, а Бен говори трудно за тази дълбоко болезнена ситуация. Трогателен е ритуалът им да си записват съобщения на диктофон. Започнал преди ерата на мобилните телефони, те го съхраняват и до днес. Сякаш записите, които Бен прави, докато заедно със спътницата си търсят изход от бедственото положение, го крепят и му дават сили да се бори. Всъщност те са само физическото проявление на движещата го сила – любовта.

Колко трайна е истинската любов? Какво си заслужава да жертваш в нейно име? Можеш ли да продължиш напред, ако я изгубиш? Тези въпроси си задава Бен, а заедно с него вероятно и читателите. Хареса ми как фокусът от приключенската сюжетна линия се сменя с емоционалната изповед на един мъж, обвиняващ се за грешка, поставила под риск връзката му с любимата жена. Интересна е ролята на Ашли в този труден период на душевни терзания. Както споменах, авторът не е следвал изтъркани формули, за да развие историята, и не разочарова с неизбежна „дълбока любов от пръв поглед“ между двамата герои. Развоят на събитията е реалистичен, изненадващ и удовлетворяващ.

Аз лично намерих очарование в комбинацията от сурова природа и оцеляване в стил „Беър Грилс“ и трогателната романтична нишка. До края на книгата има загатвания, които се развиват в неочакван финал. Чарлс Мартин успешно е създал увлекателна история, която няма претенции да спечели Нобелова награда за литература, но не се и нарежда сред чиклит романите. Постигнал е златната среда и с избягването на досадните сюжетни клишета.

Ако търсите четиво, което да ви заплени през предстоящата зимна ваканция, препоръчвам ви да заложите на „Планината помежду ни“. В случай че не споделяте моите разбирания за разваленото удоволствие на въображението, нe пpoпycĸaйтe и трейлъра на едноименния филм c Идpиc Eлбa и Keйт Уинcлeт в глaвнитe poли: