„Три неща идват без покана: страхът, любовта и ревността.“
Келтска пословица
Когато за някоя книга се знае, че действието се развива на остров, често прибързано си представяме екзотично и усамотено кътче, палми и плажове, или поне джунгла и дивашки племена. „Черната къща“ (изд. „Colibri“) от Питър Мей ни пренася на съвсем друг тип земя в красивата и мрачна Шотландия, където няма слънце и кокосови орехи, но пък бушуват океански вълни, студени ветрове и тъмни тайни.
Брутално убийство връща детектив Фин Маклауд в родното му място на шотландския остров Луис, където той не е стъпвал от години. Жертвата е училищният побойник от младежките години на Фин и на пръв поглед всеки на острова има мотив. Докато разследва случая и разпитва старите си приятели и съседи, Фин се връща назад в миналото, чиято връзка с престъплението може да е по-силна, отколкото той осъзнава.
Историята носи отпечатъка на живота в затворена общност със строги и установени практики. Религията играе основна роля на остров Луис, където пасторът все още е най-влиятелната фигура, а неделя е свещен ден, в който не се извършват никакви дейности и дори люлките на детските площадки се заключват.
На привидно миролюбивата религиозност се противопоставя кървава традиция отпреди стотици години. При ежегодния жесток лов на птицата гуга десетина избрани мъже оцеляват в продължение на две седмици при крайно тежки условия на скалата, където гнездят животните. Участието в ритуала се счита за чест, а групата ловци се възприема като своебразно братство, което пази членовете си и техните тайни.
Родното място на Фин е образец на консервативния малък град, където всеки знае всичко за всеки и грешките, допуснати в младостта, продължават да те преследват години по-късно. Атмосферата на острова създава усещането, че времето е спряло. Въпреки това повечето от познатите на детектива, както и той самият, не са същите както в спомените му.
Питър Мей (снимка: Daily Mail)
Първоначалната представа за Фин като изцяло позитивен герой се променя в хода на сюжета, когато от ретроспециите изплуват множеството му недостатъци и грешки. Образът на жертвата на убийството е изграден по обратната логика – в началото е описан като брутален насилник, но по-късно се разкрива грижовната му страна в едно сърдечно приятелство.
Най-добрият приятел на Фин от училище – Артър, също се е променил, като тежкият му живот е оставил своя твърде виден отпечатък. Единственият герой, който сякаш не претърпява никакво развитие, е Маршели – момичето, което винаги е било влюбено във Фин, а сега е омъжено за Артър. Добротата и невинността на Маршели подчертават конфликтния характер на Фин и намекват за живота, който е можел да води, ако беше останал на острова.
Същинският фокус на романа е историята на детектива, а убийството и разследването служат за разплитането на миналото му. Действието умишлено тече бавно, но неизменно напрегнато – постепенно научаваме все повече за случващото се на остров Луис и събитията, които са довели до престъплението.
Питър Мей е написал е много повече от обикновен криминален роман, в който се търси убиецът. „Черната къща“ е майсторски психологически трилър, изпълнен с изненадващи обрати и зловещи разкрития, на фона на мрачния образ на най-отдалечения шотландски остров.
Oще мнения за романа можете да прочетете при „Мама Нинджа“, както и в блоговете „Book mouse“, „Книжни слабости и радости“ и „Bookратце“.
