Има книги за размисъл, има книги за фантазия, има за забавление, но най-вече има такива, които идват при теб в точния момент. Такава за мен се оказа „Черно мляко” на Елиф Шафак. Естествено знаех за какво се отнася романа, но тъй като по времето, когато излезе, темата за майчинството, беше много далеч от мен, не проявих особен интерес. Все пак книгата беше посветена на това да бъдеш майка и въпросите, които измъчват авторката как да съчетае майчинството с кариерата. Нещо, за което дори нямах бегла представа.
Но дойде и моят ред да мина през следващия етап на това да си жена. Така че преди седмица влязох в книжарницата и си закупих „Черно мляко” и сред страниците се открих. Страховете ,съмненията, различните Аз, които се борят в мен. Още в първите страници се разпознах, в описанието на разнородните емоции, за които пише Шафак: „В деня, когато научих, че съм бременна, писателката в мен изпадна в паника, жената в мен пък се почувства щастливо объркана, пацифистката в мен си остана пасивна, космополитът в мен седна да си припомня бебешки имена, които да са приемливи в цял свят, поклонницата на суфизма в мен приветства новината, вегетарианката взе да се тревожи, че ще й се наложи да яде месо, а номадката в мен не искаше друго, освен просто да си плюе на петите и да избяга възможно най-далеч. Но когато си бременна, се случва точно това. Можеш да избягаш от всичко и от всички, но не и от промените в тялото си.„
Някои жени са готови да бъдат майки още преди дори да са срещнали бъдещия баща, други имат нужда да извървят определен път, докато станат готови. Е, „Черно мляко” е за всички онези жени, които не са извадени като реклама на перфектната майка, плетяща шапчица на нероденото си дете, докато си тананика приспивна песен на корема. След всичко написано, не разбирайте, че майчинството е нежелано, просто Шафак показва и другата страна на медала.
Подходът, който е решила да използва, е оригинален и забавен. Всичките нейни Аз са представени като малки Палечки, всяка с ярка индивидуалност и всичките се намират в борба една с друга. И най-забавната част за мен беше, дълго потисканата и непозната Палечка, олицетворяваща копнежа и стремежа да си майка, която идва и установява пълен преврат и контрол над всички други Палечки.
Фокусът в романа е пречупен през личната гледна точка на Шафак, за това какво е да си майка и същевременно писател. И точно това бих го отбелязала като известен минус, тъй като не само жените писателки имат кариера и не мисля, че пред тях дилемите са по-големи. Но разнообразната и интересна информация за непозната част от личния живот на известни писателки компенсира този недостатък. Шафак е описала жертвите, които са направили, изборите пред които са били изправени. Дилемите за всяка жена са еднакви, независимо дали е писателка или има друга професия.
За да съм напълно обективна, смятам, че „Черно мляко” ще допадне предимно да бъдещи или настоящи майки. Но дори и да не попадате в тази категория, не пренебрегвайте романа, ще научите интересни неща и най-вече ще разберете какво става в главата на жена ви (за мъжете) или какво бихте могли да очаквате, когато разберете че ще ставате майка (за жените).
