Трима учители от програма “Нов път в преподаването” на “Заедно в час” разказват как създават запалени читатели със занимателни идеи, споделяне на прочетенето и грижа за книгите.
Училището е мястото, където повечето ученици за първи път се научават да четат. За съжаление обаче, за мнозина именно в училище четенето спира да бъде приятно, забавно и вълнуващо преживяване. Тук безспорно ключовата роля е на учителите. Те са тези, които имат възможността да претворят ентусиазма от откриването на историите и разгадаването на тайните на буквите в истинска страст и добре овладяно умение или да превърнат четенето в скучно, трудно и мъчително занимание, което не е интересно дори на самите тях.
За щастие, все още има много учители, които успяват да запалят искрата за увлекателно четене у учениците, и в този текст ви разказваме историите именно на трима такива учители. Те преподават в различни училища и намират своите нестандартни начини да превърнат четенето не само в поредния урок, но и в истинско приключение.
И тримата учители в нашата история са участници в програма “Нов път в преподаването” на “Заедно в час”. Програмата вече 10 години подкрепя, обучава и развива силно мотивирани хора с различен опит да стават учители и да подкрепят учениците да развиват любов към четенето и много други полезни умения за бъдещето.
Станете учител в програмата и вие, като кандидатствате до 25 март на сайта на организацията.
Теменужка Йорданова и лекуването на книги
Теменужка Йорданова е начален учител целодневна форма в 90 СУ “Ген. Хосе де сан Мартин” в кв. Люлин и с нейните второкласници всеки четвъртък имат организирана клиника за книги.
Учителката разказва, че заедно с децата са събрали от домовете си детски книги, които имат различни недостатъци – надраскани, скъсани, книги без корици или липсващи страници. Децата са разделени на работни екипи, като всяка група има собствено име, свързано с книги и четене. Сред имената на екипите са “Деца читатели”, “Бързите четци”, “Книговници” и др.
Ето и как е организирана клиниката:
В „Приемния кабинет“ се описват външните белези: заглавие на книгата, автор, съдържание, корици, броим картинки. “Задължително е всеки час учениците да прочетат абзац или няколко изречения от книгата, която лекуват и да препишат изречение, мисъл, която им харесва от нея”, споделя Теменужка и подчертава, че така освен на външните белези обръщат внимание и на текста.
В „Манипулационната“ учениците лепят страници, изтриват драсканиците, с коректор попрявят, когато е възможно, подреждат страници, пишат дори отделни страници, които липсват, подготвят рисунки за илюстрации на много замърсени места и пр. В тази част учениците отново имат задача “прочети и запиши”, където трябва да подберат интересни части от текста, които да обсъдят.
В кабинет „Изписване“ учениците вече трябва да са излекували книгите и да имат готов продукт, който има добър външен вид и е подходящ да намери място в библиотеката в класната стая.
Явор Хаджиев и „Книгата моята приятелка“
Явор е учител по английски в СУ „Неофит Рилски“ в Долна баня и преподава на ученици от втори до 12. клас. С част от учениците от начална степен измислят съвместен проект, който обаче не е свързан толкова с английския, а с насърчаване на четенето сред малките ученици. В проекта „Книгата моята приятелка“ Явор посещава занималните на 4 класа в начален етап един път седмично. По време на гостуванията той носи многоцветен кашон с най-различни книги – повечето приказки. Учениците, които желаят, избират книжка и я вземат „за приятелка“, подписвайки малък договор. Децата имат един месец да прочетат книгата и да я върнат. Ако я прочетат преди края на периода, я връщат и взимат друга. Наскоро към проекта Явор и учениците добавят и страница от читателски дневник за попълване, която да позволи и да видим доколко децата успяват да довършват книгите и да вникват в съдържанието.
Явор споделя, че целта му е да повиши мотивацията за четене на децата, а също и четивната и писмена грамотност да децата. Според международните проучвания PISA 47% от българските ученици са под базовите нива на четивна грамотност и не разбират дори елементарни текстове.
“Ентусиазмът на децата по проекта е голям и някои от тях с нетърпение чакат да върнат книга и да вземат друга. Някои деца искат специфични книги – например комикси и се опитваме да ги осигуряваме. Получава се много интересна динамика, тъй като участвайки заедно, децата обсъждат какви книги са чели и понякога дори си препоръчват книги за четене”, споделя ефекта от своята инициатива Явор.
Явор разказва, че вече има доброволци от 2А клас, които идват с него и му помагат да раздават книжките в другите класове. В друга паралелка пък негови колеги учителки са измислили практика да четат книжките по време на занималнята.
“Постоянно гледаме да добавяме нови книжки, като голяма част идват от дарения. Идеята на целия проект е книгата да отиде при ученика, а не да чакаме той да отиде при нея. По някакъв начин с ангажирането на голяма група от класа или целия клас четенето става и социална практика и се забелязва, че децата се чувстват по-мотивирани да четат”, казва Явор.
Дарина Дамянова и „Читателски маратон“
Дарина Дамянова е начален учител в ЧОУ „Роналд Лаудер“. Преди няколко години сменя изцяло професията си от счетоводител и с подкрепата на “Заедно в час” става учител. Толкова много харесва професията, че продължава развитието си именно в нея. Заедно с нейните четвъртокласници създава специален „Читателски маратон“.
“Обявихме го като състезанието, в което всички печелят. Прекрасен и вдъхновяващ беше моментът, в който четвъртокласниците разгадаха смисъла на това послание”, споделя Дарина.
Състезанието започва с нещо стандартно, което вероятно много учители правят – стартират на 1. ноември с голяма цел до края на учебната година учениците да прочетат 10 000 страници. “Да, всички сме наясно, че броят на страниците не е най-определящ за успеха на начинанието”, коментира Дарина и допълва, че децата сами забелязват, че има книги с повече картинки, отколкото текст, затова и сами стигат до решението две страници от подобни книги да се броят за една. В специална читателска таблица, която е закачена на стената в класната стая, учениците попълват заглавията на прочетените книги от всяко дете и брой страници.
Тук идва и интересната част – за прочетена книга учениците броят всяка (по избор на самите деца), за която има попълнен читателски дневник. Условие за попълване на читателския дневник е всяко дете да отговори на въпросите по възможно най-интересния и интригуващ начин, така че човекът, който прочете дневника, да пожелае да прочете същата книга. Класът на Дарина си създават и специална картичка – „Вдъхновител“ – за най-добре препоръчанате книга.
“Четем всеки понеделник в училище (два учебни часа, а понякога и в междучасието) и в свободното си време вкъщи. Всеки сам избира книгата, която да прочете. Всеки избира своето ъгълче за четене (най-желаното е под масата 😁). На всеки две седмици отделяме време да прочетем пред всички „новостите“ от читателския си дневник”, разказва повече за практиката Дарина.
Броят на прочетените страници до минатата седмица е 7 063, а учителката споделя, че все по-често чува реплики като „Аз тази книга съм я прочел, много е интересна“, „Когато приключиш с книгата си, ще ми я дадеш ли?“ и „Не е важен броят на страниците, а това, че ти е било интересно“. Именно последното изречение дава и сигнал на учителката, че тази практика е достигнала до децата и има истински ефект за тях.
Ако и вие искате да вдъхновявате учениците да бъдат запалени читатели, не чакайте дълго. Кандидатствайте за програма “Нов път в преподаването” до 25 март и още тази есен може да създадете своя собствена практика за насърчаване на четенето сред учениците.
Вижте и снимки с ученици на Теменужка Йорданова от 90 СУ “Ген. Хосе де сан Мартин”:
