Автор: Стоян Христов
1:1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
За да има дилема и еднакво много уважавани и разумни хора да защитават и двете позиции, значи съществува някакъв нерешим за момента конфликт на идеи. Патова ситуация, в която хем си прав, хем не си. Хем печелиш от нея, а в същото време и губиш. Предполагам, че за всеки, който се интересува от темата за разпространението на книги онлайн, ситуацията е известна. Аз ще се опитам съвсем накратко да изложа двете позиции, както за да си ги припомня и да мога да избистря моята, така и да ги представя обективно на незапознатите.
Лично аз следя какво се случва с книгите в електронна форма в българското интернет-пространство някъде от края на 1999 насам. Появяваха се и изчезваха безследно не една и две страници, на които човек можеше да открие любимите книги на създателите им, любезно предоставени за безплатно сваляне. Вид, шрифтове и най-общо казано форматиране бяха крайно условни понятия. Движещата сила беше алтруистичното „Ето, вземи нещо хубаво, черпя те!”, което като краен ефект върху пазара за книги беше пренебрежима величина, най-малкото поради ограниченото количество на тези заглавия, а и поради едва прохождащото интернет-общество в България тогава. По това време единици бяха издателствата, които изобщо имаха имейли за връзка. Нула бяха тези, които имаха собствени сайтове, на които да предоставят възможности за снабдяване на населението с книги в какъвто и да било електронен формат.
Някои от ентусиастите се наложиха, стараеха се повече, обединяваха усилия и това им основно хоби прерасна в явлението „Читанка“ – най-богатата, лесно достъпна и безплатна колекция от книги на български, която може да се открие в интернет. Невъобразим е трудът, който стои зад събирането и привеждането на всички тези книги в прекрасния и удобен вид, в който ги намираме там. На практика у нас едва ли съществува друга кауза, която да е обединила толкова безплатен доброволен интелектуален труд, за постигането на нещо толкова значимо.
Аргументите на сътрудниците на „Читанка“ защо го правят са силни и убедителни:
-
Така се създава благо за цялото четящо общество, включително слепи или хора извън България;
-
Живот придобиват и книги, които са издадени отдавна, изчерпани са и на практика никога няма да бъдат издадени отново;
-
Лесният достъп насърчава четенето особено във времена, когато самото то, като умение за набавяне на нужната ни информация, бързо губи стойността и привържениците си;
-
Навлизането на пазара на множество достъпни видове устройства за четене на електронни книги прави търсенето на такива още по-голямо;
-
Българските издателства в общия случай не предлагат алтернатива на книжните версии на издаваните от тях книги.
Със сигурност има и други аргументи в подкрепа на „Читанка“, не претендирам за изчерпателност.
Не по-малко силни и категорични, макар и в малко по-друга плоскост, са аргументите на издателствата, които се чувстват ощетени от проекта „Читанка“, в защита на които (често успешно) се мъчат да я спрат:
-
Безплатното предоставяне на книги в интернет ощетява издателите, авторите, преводачите, редакторите, коректорите, художниците и всички други, които са положили труд, за да се появи тази книга на бял свят. Този труд трябва да бъде заплатен, защото в противен случай никой няма да има интерес да се занимава със създаването на нови книги.
Отново, вероятно има и други аргументи „против“, не претендирам за изчерпателност.
Общо взето, това са позициите на привържениците и противниците на „Читанка“, които обаче придобиват нови и нови нюанси и страни, колкото повече се разпалва спорът редно ли е или не да се разпространяват безплатни книги в интернет. Споровете са богати и страстни, изпъстрени са със силни думи и обвинения, с позоваване на закони и морал, както подобава на хора, които четат книги.
„Читанка“ не е сама, макар гневът на издателите да се насочва периодично основно към нея. Десетки са другите източници, които, макар и в различна форма, ползвайки една или друга технология, по същество предлагат същото – безплатни книги в интернет. Защо се случва това? Самата същност на интернет е такава – безбрежна, неограничена и свободна. Логично е тази свобода плюс скокообразното развитие на технологиите да позволява съществуването на неща, които не са съвременници на бавно реагиращото законодателство и установените ни привички във физическия живот. Настоящата форма на съществуващото патентно право отдавна не отразява реално случващото се по света. То (патентното право) може да е служило добре и достойно в епохата на индустриалната революция, но днес в разцвета на информационните технологии, е меко казано неадекватно.
За да мога да взема решение каква е моята позиция, ми е необходимо да се отдръпна крачка назад и да спра да се взирам в детайлите. Каква е първата и най-основна задача на всяка написана книга, във всяка форма, вид и епоха? Веднага отговарям: да бъде прочетена. Всичко друго е второ-, трето и така нататък –степенно. Затова смятам, че възпрепятстването на четенето не е редно, независимо от причините. Редно би било всички, които са замесени в процеса на създаване и разпространение на е-книгите, да седнат на една маса и да намерят чрез преговори и излагане на убедителни аргументи общ път. Без да се крият зад гърбовете на силови структури, отдалечени сървъри, буквата на закона и други такива дребнави неща. Те са способни на това, сигурен съм. Няма кой друг да го направи, ако не са те – четящите, хората, на които им пука за книгите.
И ако мога за финал да си позволя една лична и по-скоро футуристична прогноза – дълбоко съм убеден, че бъдещето на дигиталната информация е безплатно. Интернет ни показа пътя към свободата и максималната достъпност на написаното слово. Въпрос на време е. Нека поне се държим възпитано и културно дотогава, както подобава на четящи хора – единственият животински вид, който се е научил да записва опита си и така да го предава на поколенията.
