Обичам книги, които разказват за книги. Възмущавам се от насмешливото твърдение, че писателите влагат в героите си любов към книгите и четенето, за да станат те симпатични на читателя и той да се припознае в тях и да купи книгата им. Вярвам, че книгите имат способност да променят съдби и ужасно се забавлявам да чета за чуждите читателски навици и да ги сравнявам със своите. След успеха на „Книжарничката от острова“ на Габриел Зевин и продължаващия с години интерес към „Сянката на вятъра“ на Сафон и „Крадецът на книги“ на Зюсак, беше ясно, че издателите бързо ще се ориентират към такива книги. Толкова по-добре!
„Читателите от Броукън Уийл препоръчват“ (изд. „Ера“) е шведската следа на лавицата „книги за книгите“. Скандинавска и европейска, тя е много различна от другите заглавия в тази категория. По-малко нравоучителна, доста по-стегната. Историята е необикновена, от тези, които се случват само в книгите… Но с една щипка достоверност, която те кара да се чудиш „Ами ако…“
Сара и Ейми си разменят писма и книги през един океан разстояние и в крайна сметка решават, че Сара ще посети Броукън Уийл, малко градче в Айова, където Ейми е прекарала целия си живот. Гостуването ще продължи няколко месеца, защото нищо в Швеция не задържа Сара – книжарницата, в която работи до скоро, е затворила; родителите и сестра й имат своя си живот, а тя няма нито гадже, нито деца, които да попречат на пътешествието й.
Нали знаете, че животът е това, което се случва, докато си правиш други планове? Така става със Сара и Ейми – денят, в който шведската туристка пристига в Броукън Уйил, е денят на погребението на Ейми Харис. Нещата изобщо не се подреждат както трябва – Сара се оказва сама в една къща и един град, които не са нейни, но където всички са решили да се държат като осиновители и покровители, така че тя да получи най-добрите възможни впечатления, когато си тръгне по живо, по здраво.
Както казах по-рано, книгите и добрите книжари имат способността да променят съдби. И Сара ще промени тази на Броукън Уийл – малкия западнал град, където няма надежда, няма мечти, няма и книжарница.
И все пак Сара чувстваше тялото си изпълнено с нови сили и решителност и не хранеше никакви съмнения, че ще успее да накара жителите на Броукън Уийл да четат, независимо какво мислят сега по въпроса.
Книжарничката, която Сара отваря със старите книги на Ейми, не е истинска – не и в смисъла на магазин за книги, в който печатни произведения се обменят срещу пари. Тя е лъч светлина, врата към други светове, кабинет за психотерапия, читалня, място за откровения и премълчаване.
Любовната история и комичните елементи са по-скоро филмови, не толкова литературни. Но пък са чаровни и естествени и всъщност така трябва да се случват нещата в книгите, за да се надяваш, че така ще се подредят и в живота.
„Читателите от Броукън Уийл препоръчват“ е страхотна книга! Ако обичате да четете, ще ви хареса. Особено това, че Сара и Ейми харесват почти същите книги като вас – заглавия, които със сигурност ще откриете в собствената си библиотека.
И тук идва единственият минус на книгата, за който не мога да си затворя очите – заглавията на някои от книгите, които са споменати, са преведени буквално, а не както са издадени книгите на български. И ако „Момичето с драконовата татуировка“ към края на книгата отново се появява като „Мъжете, които мразеха жените“, то за „Пристрастеният към пазаруването казва „да“ (Shopaholic Ties the Knot) така и не се разбира, че е „Сватбата на Беки Б.“.
„Читателите от Броукън Уийл препоръчват“ е за онези дни, когато не ти се разсъждава за това колко сложен е животът. Когато просто искаш да се завиеш, да вземеш чаша чай и хубава книга и да пристъпиш в друг свят.
