fb
ИнтервютаНовини

Габриел Зевин: Книжарниците представляват „доброто” в една общност

6 мин.
Gabrielle Zevin

Само преди няколко дни „Книжарничката на острова“ достигна до финала на гласуването за „Най-добра художествена книга“ в читателските награди на Goodreads. Романът с приключенията на Ей Джей Фикри покори запалените читатели и у нас и вдъхнови конкурса „Моята любима книжарница“, а авторката Габриел Зевин със сигурност знае много за читателския свят, който се крие у всеки от нас. Тя е на 37 години и вече има издадени осем романа за тийнейджъри и възрастни, а последният – „Книжарничката на острова” (ИК „Кръгозор”), има издания на над двайсет езика. Вижте какво сподели Зевин специално за „Аз чета“.

Книгата ви е абсолютен фурор в България, тук все още имаме дълбоко сантиментално и романтично отношение към книгите и четенето. Само при нас ли е така, как се приема „Книжарничката на острова“ по света?
Благодаря ви! Прекрасно е да чуя такова нещо. Реакцията из целия свят бе много позитивна. Високо го оценявам – това е осмият ми роман и невинаги книгите ми са били приемани толкова топло. Наскоро един журналист ме попита дали аз като автор знам кога пиша нещо, което ще се хареса на публиката. Не, не знам. Ако знаех, всеки път щях да създавам бестселър! Мисля си, че книгите ми започнаха да стават по-популярни, когато вложих в тях емоциите, които и читателите изпитват, и въпросите, които и те си задават. Мнозина от нас, които обичаме да четем, напоследък си мислим едни и същи неща: Каква е ролята на издателите? Какъв е смисълът да има хартиени книги? Защо трябва да има книжарници?

Любимият жанр на вашия главен герой е краткият разказ. А на вас?
Аз нямам любим жанр! Чета всичко и се опитвам да оценя добрата литература, когато я открия. Мисля, че едно от най-важните неща за един писател е да бъде добър читател. И под „добър” имам предвид критичен, но и с отворено съзнание. Идеята Ей Джей да обича къси разкази дойде от факта, че поне в САЩ сборниците с къси разкази се продават най-трудно. Така че, разбира се, моят сприхав книжар трябваше да харесва сборниците с къси разкази, за да бъде наопаки на всички останали.

Книжарничката на островаКаква е идеалната книжарница? А идеалният книжар?
Няма такова нещо като идеална книжарница или идеалния книжар! Книжарниците са уникални, също като хората, които ги ръководят, и бих ги мразила, ако всички бяха еднакви. Предпочитам книжарница, която отразява характера на хората, които работят в нея. Не искам в книжарницата да има ВСИЧКО по рафтовете. Харесвам shelftalkers – не знам дали в България имате такива неща: малките листчета, етикетите, закачени по рафтовете, на които екипът на книжарницата пише своите препоръки. Малко съм срамежлива и предпочитам да бъда оставена сама да си избирам книги. Не харесвам книжарници, в които мирише на нещо друго освен на книги. Може би е приемлив и лек аромат на кафе.

Какво ви дава писането на роман, чиито глави са като отделни разкази, и какво ви отнема?
В „Книжарничката на острова” това ми позволи да се придвижвам в историята през времето по-плавно. На относително малко страници минават много години! Така изживяваме времето чрез поредица от истории, които представляват различните периоди в нечий живот. По отношение на това какво ми е отнело писането на такъв тип книга? Може би някои хора предпочитат роман, в който имаш чувството, че живееш редом с героя, че следваш паралелно живота му. Но аз не съм искала да напиша такъв роман!

Като автор каква е позицията ви спрямо електронните книги, които Ей Джей ненавижда толкова много?
Не мисля, че ще има някакво особено развитие на електронните книги. Понякога харесвам това, че са удобни, но смятам, че има много неща, които не осъзнаваме по отношение на този вид книги. Например скоро четох проучване, според което хората забравят повечето от информацията, която са прочели от електронен четец. Физическият акт на обръщането на страниците ни помага да запомним прочетеното по-добре. Това е въпрос, който ме интересува. Или пък фактът, че когато си купуваш електронна версия на книга, принципно ти не купуваш книгата. По-скоро купуваш правото да четеш книга на конкретно устройство.

Каква е позицията ви в спора между Amazon и Hachette? Кой губи повече – авторът, издателят или читателят?
Проблемът е сложен – и финансов, и политически. Ще е нужно да напиша цяло есе, за да отговоря на този въпрос. Мисля, че читателите губят най-много. Не искам да си представям бъдещ свят, в който една компания контролира, да кажем, около 90% от всички книги, които се продават в Америка. Ако една компания стане толкова могъща, тя теоретически може да диктува не само цените, но и това какво да се казва и пише и кой да го казва и пише. Освен това има и една друга гледна точка. Аз вярвам, че е по-добре за градовете, когато в тях има книжарници. Книжарниците представляват „доброто” в една общност. Те правят повече от това да продават книги; те са културният център на нашия живот. Във Франция има закон, който защитава книгите като жизнена необходимост – като водата и електричеството. Нямам нищо против да има такива закони и в Америка.

И на финала, да се върнем пак към книгата. Ако разказите, които Ей Джей подбира за Мая, бъдат събрани и издадени в отделен сборник, какво заглавие бихте му сложили?
Ако предположим, че Ей Джей ще бъде човекът, който ще измисля това заглавие, то едва ли ще бъде много претенциозно. Той би харесал нещо по-простичко. Може би „Истории за дъщеря ми” или „Книгите, които трябва да прочетеш”?

[ + ]