„Чудо“ (изд. „Бард“) дава заявка за тъжна и тежка книга, но всъщност е позитивно четиво, което променя нагласите на младия читател. Ар Джей Паласио е избрала твърде ярък пример, с който да демонстрира колко е трудно за едно различно дете да се справи с реакциите на връстниците си, с предразсъдъците. Представянето на еднакви ситуации от различна гледна точка поставят читателя в обувките на жертвата, насилника, наблюдателя и защитника. Така всеки може да избере своята роля и да стане по-толерантен към различните при следващата реална среща с тях.
В романа се правят препратки към други литературни произведения, които и българските читатели познават. Сред тях са „Гънка във времето“ от Маделин Л′Енгъл (изд. „Intense“), произведенията на К. С. Луис и Джеф Кини. Историята за сиренявото докосване, станала популярна благодарение на „Дневникът на един Дръндьо“, заема сериозно място в обидите, нанасяни на Оги Пулман. Тъкмо това е едно от разочарованията ми в книгата – вместо добре познатото заглавие срещнах превода „Дневникът на Уимпи Кид“. Второто неприятно разочарование бе преводът „Лъвът, вещицата и гардеробът“ (“Хрониките на Нарния: Лъвът, Вещицата и дрешникът”, К. С. Луис, изд. “Труд”). Вярвам, че ако на един възрастен не му направи особено впечатление това разминаване, младите читатели няма да го подминат с лека ръка.
Цялото ревю може да прочетете в сайта „Детски книги“.
Не пропускайте и отзива на Диляна тук.
