Какъв е истинският пътешественик? Дали е човек, който преминава огромни разстояния, за да стигне от точка А до точка Б? Или е някой, който постоянно мечтае за нови и непознати кътчета? Може пък да е авантюристът, който намира нещо приключенско дори в града? А пътешественикът приключенец ли е всъщност?
Нямам отговор на тези въпроси, но знам със сигурност, че в Петя В. Димитрова бихте намерили всичко от изброеното по-горе. Петя е като пътешественик във време-пространството и това много ясно се усеща в дебютния й пътепис „Да обичаш дивото: Монголия“ (изд. „Фабрика за книги“).
Повечето хора избягват да пътешестват като абсолютни номади, без хотел, удобства и ток… но се радвам, че има личности като Петя, които увличат своите съмишленици в подобни начинания и успяват да събудят приключенеца в мен, на когото вече много му се иска да отпраши нанякъде.
След като вземат решението да пътуват до Монголия, Петя и още трима души се амбицират и наистина да го направят. Оказва се, че сравнително дългосрочно пътешествие в дивото не е чак толкова скъпо удоволствие, нито е трудно за организиране без туроператори, но все пак е доста рисковано, защото висят всякакви въпросителни и лесно изменящи се обстоятелства.
Пътеписът не е книга за всеки, в това няма спор. Но пък в изживените от Петя монголски приключения има нещо дълбоко философско и различно от стандартното „отидох там, видях това и хората ми казаха еди-какво си“. Стилът й е доста описателен и признавам, че този подход (особено при пътеписите) не ми е любим. Даже понякога силно ме изнервя. В случая с „Да обичаш дивото: Монголия“ обаче лесно го пренебрегнах, защото разказаните истории са изключително свежи, различни и интересни. Компанията се среща с невероятно колоритни индивиди, сякаш излезли от сцени на филм – от полупияната рускиня във влака, която решава да плете плитки на момичетата, през своенравни камили, до други пътешественици и дружелюбни монголци.
Петя успява да обрисува всеки нюанс на пътуването и местностите, които посещава. Пътеписът й е наситен с картини, образи, случки, аромати, цветове и температурни усещания, които те карат да настръхнеш и да се гушиш в топло одеяло, докато четеш за монголския студ. Като добавим невероятните илюстрации на Фиделия Косева, книгата става още по-близка, скъпа и стопляща сърцето.
Ценното на „Да обичаш дивото: Монголия“ е, че ти дава пример как с малко късмет и много смелост нещата наистина се случват. С още щипка увереност и добра компания можеш да видиш и преживееш ситуации, които не се развиват дори във филмите. Разбираш, че няма нищо страшно в дивото и непознатото – само вълнения, знания и спомени за цял живот.
Камилата ходи тъй бавно, сякаш се движи назад във времето…
Не пропускайте премиерата на „Да обичаш дивото: Монголия“ тази вечер от 20:00 ч. в зала „В парка“ на Малкото НДК.
Опознайте и читателските навици на Петя в рубриката ни „Как четеш“.
