fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Петя В. Димитрова

6 мин.

Петя може да е завършила „Книгоиздаване“ и да работи като редактор в издателство, но по душа е пътешественик, на когото му е невъзможно да остане прикован задълго на едно място. От година насам едновременно с книгоиздателските си проекти дерзае неуморно и в полето на етнологията по линия на магистратурата „Етнология и културна антропология“. Пътува постоянно из села и паланки. Събира истории и информация за места, интересува се как живеят хората извън градовете и споделя впечатленията си във фейсбук страницата „Да обичаш дивото“. Поне веднъж годишно „се експедира към някоя зачукана държава“. Привличат я необичайните дестинации и е приключенствала из Индонезия, Армения, Русия и Албания. Просто е страстно влюбена в дивото, в живота, лишен от изкуственост, в природата и спокойствието. 

По случай наближаващото излизане на първия й пътепис „Да обичаш дивото. Монголия“, в който обрисува суровата красота и дълбоката магия на една удивителна, но слабо позната страна, я поканихме да ни разкаже за читателските си навици и за книгите, които са пътували заедно с нея до другия край на света.

„Да обичаш дивото. Монголия“ (корица: Фиделия Косева)

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си? 

Хм, отне ми няколко минути да излъча заглавие. Спирам се на „Пикник край пътя“ от Аркадий и Борис Стругацки, но признавам, че обичта ми към тази повест е до голяма степен обвързана с филма „Сталкер“.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“? 

Похапвам плодове и никак не се терзая, че понякога по страниците остават следи от това действие.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Вода и единствено вода.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

В последната година чета много научна литература, така че редовно се случва да си отбелязвам в полетата. Нека го окачествим не като драскане, а като „вписване на важни бележки“!

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Не ползвам книгоразделители, защото ги губя. Във всяка от книгите ми можете да се натъкнете на кучешки ушички.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

И двете. Голям почитател съм на междинния вид – използването на художествени похвати и структури за предаване на реални преживелици и/или наблюдения. Идват ми наум например книгите на антроположката Маргарет Мийд. Тя пише научни текстове, но с език като за роман. Между другото, множество от най-признатите учени в тази област имат този възхитителен талант.

Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?

Два пъти се опитвах да свикна да използвам четец. Два пъти не стана.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Не мога да оставя книгата по всяко време. Предпочитам да знам какво става, а и да стигна до място, предвидено за спиране. Все пак авторите имат нещо предвид, когато поставят начало и край на главите в книгите си.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни? 

Преди не можех. Напоследък обаче нямам скрупули и не се терзая дали ще пропусна нещо важно, ако не дочета докрай книгата. Старая се да не заклеймявам – казвам си, че не е било сега времето или настроението за даденото четиво. Понякога не ми се получава и започвам да сипя обвинения в графоманство.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги? 

Не съм имала щастието да ми се случи досега. Казвам, че е щастие, защото със сигурност подобна книга ще е написана наистина майсторски. Малко съжалявам, че така и не довърших „Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева. Още помня как, докато пътувах из Монголия, четях с яд какви решения взема султан Джем! Несъмнено е качествено четиво и ако бях си наложила да продължа, вероятно щеше да се нареди сред любимите ми книги.

Какво четеш в момента? 

„Хората, които са винаги с мен“ на Нарине Абгарян.

Коя е последната книга, която си купи? 

„Да пораснеш в Нова Гвинея“ на Маргарет Мийд.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж? 

Давам си сметка, че доста съм променила читателските си вкусове в последно време. Преди нямаше вероятност да подхвана една книга, преди да съм завършила предишната. Сега любопитството ми надделява, а и хората наоколо ме затрупват с източници и препоръки и аз се поддавам.

Имаш ли си любимо място/време за четене?

Определено това е къщата в селото, където баба ми е дошла като невеста преди почти 70 години. Детството ми се изтърколи там, докато държах книга в ръка – на леглото, под ореха, до оградата в градината. Даже си бях обещала, че за да не разваля магията, никога няма да занеса там компютър. Че това ще е кътчето, в което властват единствено книгите ми. Уви, сега пиша отговорите, докато седя именно в селската къща. Тя все още е и винаги ще бъде мястото, където не само се наслаждавам най-добре на прочетеното, но и творя най-хубави текстове.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания? 

Самостоятелни издания. Уважавам качествата на поредиците и това, че в тях се разкриват светове с безброй детайли, но… малко ме плаши обемът.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Възхитена съм от няколко книги на съвременни български автори и редовно ги споменавам – „И додето се раждат лъчите“ на Георги Караманев, „Трънски разкази“ на Петър Делчев, „Бродница“ на Румен Николов. Що се отнася до чуждестранните, често се е случвало да препоръчвам „Възможност за остров“ на Мишел Уелбек и „Сърца за изтръгване“ на Борис Виан.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

Не ги организирам по специален начин. Често дори не ги оставям в библиотеката, а просто по шкафовете, край леглото, на масата. С творческия хаос добре се погаждаме.

[ + ]