Не съм сигурен колко дълго трябва да се говори (в случая – пише) за биографията на Христо Мутафчиев. Всъщност, биография дори може и да не е най-подходящата дума за тази книга, която обхваща период от 6 месеца. Тя обаче трябва да бъде прочетена и с това прочитане неизменно ще бъде почувствана.
„Да бъдеш Христо Мутафчиев“ започва силно – с много интимен разказ за момента на получаването на инсулт – направо те вкарва във филма. И след това започваш да се движиш с Христо по пътя… Чуваш разговорите му с Яна Борисова, слушаш изповедите на жена му и близките му за най-трудните моменти след удара. За болката, за безсилието и Силата, за страховете…
Въпросите на Яна в тази книга са много трудни – съвсем човешки и точно тези, които всеки би попитал Христо. Малко на принципа на Сократовата майевтика, но явно работи безотказно. Дали скоро някой е писал семеен наръчник за справяне с тежки инциденти? Тази книга е точно това…
Наистина изпитвам нужда да не казвам нищо повече. Само да препубликувам един от най-силните редове: „Каквото и неприятно нещо да ти мине през главата, ако оживееш, направи си изводите, промени се в движение и веднага го забрави!“
