„Смъртта е като куче, което постоянно се мотае в краката ни, но не го забелязваме до деня, в който ни ухапе. Или нещо по-лошо, когато ухапе наш близък.“
Из „Вода за цветята“ от Валери Перен
Имам една приятелка, заради която благославям мислено деня, в който я срещнах. От нея получавам само препоръки за смислени книги. Често дори не чета анотацията или информацията за автор, а се доверявам напълно на нейната преценка. Досега никога не съм се лъгала.
„Вода за цветята“ (изд. „Изток-Запад“, преводач: Венера Атанасова) от Валери Перен беше поредната ѝ препоръка, с която просто ме отвя, сякаш се позиционирах в друга вселена, тази на Виолет Тусен, пазителка на гробището в Брансион ан Шалон, област Бургундия, Франция.
Израснала по приемни семейства, без да познава родителите си, с минало, което не носи много светлина, Виолет не може да чете или да пише, само да смята. Един ден, през 1985 г., вече порасналото момиче, среща Филип Тусен. Запознават се в бара, в който тя работи с фалшифицирани документи, защото официално още не е пълнолетна.
Той имаше ангелско лице. Нещо като Мишел Берже в цвят. Дълги руси къдрици, сини очи, светла кожа, орлов нос, червени устни, напомнящи на узряла юлска ягода. Носеше дънки, бяла тениска и черно кожено яке. Беше висок, добре сложен, перфектен. Щом го видях, сърцето ми се разтуптя…
Тази среща преобръща живота на Виолет. Иска ми се да разкажа до най-малките подробности за тази любов, а същевременно искам да запазя всичко за себе си, в опит да не загубя магията от прочетеното. Истината е, че отношенията между Виолет и Филип са разтърсващи, драматични и до болка истински. Може би една от най-добре описаните любови, за които съм чела напоследък, с всичките ѝ възходи и падения. А най-хубавото е, че Валери Перен не оставя историята да се върти само около тези двама главни герои, тя успява да преплете още няколко силни истории за обич в романа си.
„Вода за цветята“ се чете леко и приятно, въпреки трагичната атмосфера, която присъства като дух по страниците през цялото време (дори всяка глава започва с кратък цитат, сякаш е епитафия от нечия надгробна плоча). Единственото, с което изпитвах леки трудности, бяха трудно произносимите френски имена, както и всички онези известни френски личности, които не познавам и не ме приобщаваха повече към историята.
Макар да има видима развръзка чак около средата на романа, читателят ни най-малко не се чувства отегчен. Перен така хубаво завърта постоянно вниманието през различни гледни точки, че се чувстваш сякаш гледаш през калейдоскоп – героите и картините се сменят, сюжетът започва да придобива смисъл и романът става все по-въздействащ и великолепен.
Едно от решенията в живота на Виолет, които променят живота ѝ (и около което се върти в голяма степен сюжетът), е това да стане пазителка на гробище:
„Утре има погребение в 16:00 часа. Ноб обитател на гробището ми. Петдесет и пет годишен мъж, починал от твърде много пушене. Е, поне така са казали лекарите. Те никога не казват, че мъж на петдесет и пет може да умре, защото не е бил обичан, не е бил изслушван, получавал е твърде много сметки, вземал е твърде много потребителски заеми, видял е децата му да порастват и след това да напускат дома, без наистина да се сбогуват. С една дума, от живот, изпълнен с упреци и недоволство, така че е обикнал цигарите и чашката, за да потиска страха.“
Градината зад къщата, която тя обитава там, се превръща в неин пристан и спасение, но няма да издавам защо.
Един ден загадъчен полицейски инспектор на име Жюлиен Сьол идва да търси информация за непознат, при когото майка му е пожелала да бъде погребана, вместо до баща му. И ето така, авторката преплита с финес пътищата на миналото и настоящето, за да видим заедно къде води този нов общ път, кое е по-силно – паметта, или смъртта, както и защо се смята, че смъртта е отсъствие, а всъщност е тайно присъствие.
Ако все още не съм ви убедила достатъчно, че „Вода за цветята“ е изключителен роман, който трябва задължително да бъде прочетен, ще вметна небрежно, че романът е международен бестселър, продаден в повече от милион екземпляра по света. Книгата е отличена с множество награди, в това число престижната „Мезон дьо ла Прес“ от 2018г., влиза в класацията на „Фигаро Литерер“ на 10-те най-продавани автори във Франция през 2019г, а през 2020г. става най-продаваната книга в Италия.
„Вода за цветята“ е роман-съкровище. Бих го препрочитала отново и отново, защото героите са възхитителни, атмосферата е всепоглъщаща, а трогателната история за надежда, смирение и любов е трайно запомняща се и докосваща онези дълбини в човешката душа, които утвърждават живота в пълния му блясък и смисъл.
Можете да поръчате тази книга от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta23q1 при завършване на поръчката си.
