Не съм сигурен дали някой вече го е казал, но зад всяка велика идея стои вдъхновител, чиято уж минимална роля всъщност дава най-големия тласък за осъществяването. Общо взето, това за мен е най-сериозната причина човек да чете литература с екологична насоченост. И тук идва мястото на Гари Хършбърг и неговата „Да раздвижим нещата“ да ме опровергаят, носейки не само вдъхновение, но и сериозна база познание.
След като формулирах теоремата за идеята и вдъхновителя (изчисляването на пропорционалността оставям на вас), е време да кажа колко приятно изненадан останах от съдържанието на книгата. Не съм очаквал да е пълна само с „истини“ за това как съсипваме планетата си и колко гадни са мултинационалните компании, но пък очаквах да има поне малко такива неща.
Греда! (в добрия смисъл) Белите еко-хора по света отдавна са надживели постоянното мрънкане за това колко сме лоши с Майката-природа и вече говорят с примери. „Да раздвижим нещата“ на Хършбърг е пълна с полезни еко-практики, изчисления в цифри как устойчивото функциониране на бизнеса може да се окаже съвсем печеливша стратегия, вдъхновяващи цитати от хора, които са поставили бъдещето на своите деца пред настоящето си нехайно бързо забогатяване. И самият Гари говори със страшно много страст за това, което е направил той за бизнеса на много хора, започвайки от еко-ферма за кисело мляко.
Не знам дали трябва да ме радва фактът, че книгата не е издадена от „нормално“ издателство, а е проект на Горичка. Това, което ме радва обаче, е, че няколко издателства вече имат зелени поредици, а още две готвят екосерии до края на годината. Така че – ще четем на зелено.
