Трима мъже – добродушният фермер, дистанцираният богаташ и офицерът в униформа, са влюбени с Батшеба Евърдийн. Кого ще избере тя? Който я спечели.
Единият е чистосърдечен, смирен и верен. Той й предлага да му стане спътница. Другият е пълна загадка. Притегля я с безразличието си и настоява да се грижи за нея. Третият й казва, че е красива… най-красива на света.
(Време за снизходителна усмивка.)
Всяка жена иска да буди възхищение и да бъде ухажвана от много мъже. Това е нещо като инстинкт, който дори и потиснат, си живее в нас. Но повечето жени не биха се предали толкова лесно на суетата и красивите думи. Биха се замислили, усъмнили, изчакали.
Но мис Евърдийн няма достатъчно социален опит и е малка хлапачка в света на големите, която действа напълно неосъзнато. Дете, което си играе на жена. Тази нейна неопитност я оправда за всички глупави постъпки и й запазва място в класацията ми на най-смахнатите женски образи.
С всяка следваща „дързост“, „прегрешение“, „разсъждение“ и пристъп на ярост все се питах: „Полудява ли това девойче?“. Истината е, че не полудя. Друг откачи, но за това в края на книгата. ;)
Та, Батшеба се оставя на вълните на опияняващата любов, но бързо разбира, че те не идват от океанските дълбини, а от кофа с много студена вода. В началото на романа тя е силна, непредвидима и дръзка, но колкото повече се оплита в чувствата си, толкова повече губи блясъка на своята гордост. Някои го наричат порастване…
Съпругът (а.к.а Големият лош вълк), който обича да се оглежда и все на най-красиви жени се любува, светкавично губи интерес. Но най-големите беди за стараещата се да запази своето достойнство съпруга, предстоят! Ужасни разкрития, низости и сърца на парчета; двама закрилници, които бродят или кроят планове.
„Далече от безумната тълпа“ (изд. „Пергамент Прес“) на Томас Харди е един сантиментален роман, но не досаден, а написан с превъзходно чувство за хумор и самоирония. Научила съм се, че където има британци, селска кръчма и алкохол, там е изворът на неподправена мъдрост и забавление.
Кадър от филма по книгата от 2015 г.
Действията на героите са добре мотивирани, а характерите им се променят почти до неузнаваемост в рамките на двете години, напоени със сътресения и бурни страсти, за които писателят ни разказва.
Харди поставя общочовешките въпроси за силата на любовта и ужасното бреме на вината. Дава съответните отговори, като ни кара да се замислим колко е лесно падането в клопката на ласкателствата и лекия живот. Да си припомним непресъхващата сила на човешкия дух и ценната, скрепена от трудностите и отдадеността, любов.
П. С. Трябва да призная, че в началото на романа Батшеба ми се стори прекрасна, дръзка и необикновена. Тогава забелязах, че фамилията й съвпада с тази на Катнис от „Игрите на глада“ и си помислих, че може би образът на Колинс е вдъхновен от и кръстен на мис Евърдийн от „Далечe от безумната тълпа“. По-късно напълно случайно прочетох, че догадката ми е била вярна. Двете наистина си приличат по смелостта и всяка има своите големи изпитания, но и се отличават една от друга. Разликите ще оставя да откриете сами.
Не пропускайте и хубавия филм по книгата:
