Четенето на мистерии е като игра на котка и мишка. Ако успееш да хванеш мишката още в началото – играта приключва. Ако я гониш прекалено дълго, ще се умориш и ще загубиш интерес. Но ако мистерията е добра, играта ще те завладее изцяло. Ще задържи вниманието ти до края и ще те предизвика да влезеш във въображаемите обувки на героите, за да “хванеш мишката” в точния момент.
Аз съм от хората, които обичат да “разследват” и получават приливи на удовлетворение, щом стигнат до последната страница и теорията им се окаже правилна. Сходно удоволствие изпитвам и когато се случи обратното. Когато авторът е успял умело да ме насочи натам, накъдето иска, а аз през цялото време си мисля, че не просто се возя, а шофирам. И накрая всичко си идва на мястото. Много е вълнуващо!
В търсене на следващата добра мистерия се озовах в света на Реймънд Чандлър – един от пионерите на американския криминален роман.
“Дамата от езерото” (изд. “Колибри”, превод: Жечка Георгиева) разказва историята за непокорната съпруга на богатия американски бизнесмен Дерас Кингсли. Кристъл Кингсли е безследно изчезнала. На пръв поглед това не е напълно необичайно за нея – тя е млада, красива, своенравна и в миналото се е случвало да има проблеми с полицията. Този път обаче нещо не се връзва. Минават седмици, докато Дерас Кингсли не получава телеграма, в която любимата му Кристъл съобщава, че иска да се разведат и планира да се омъжи повторно. Притеснен не толкова за съпругата си, колкото за потенциалния скандал, който може да избухне, Кингсли се обръща към услугите на частен детектив.
Ако сте се сблъсквали с Чандлър и преди, няма да ви изненада фактът, че историята се развива през погледа на частния детектив Филип Марлоу. Всъщност “Дамата от езерото” е четвъртата книга от поредицата с приключения, посветени на Марлоу.
Снимка: britannica.com
Трябва да призная, че в съзнанието ми до думата “детектив” винаги ще изплува името Шерлок Холмс. Той е нечовешки добър в работата си и винаги следва логиката, което ми вдъхва доверие, че каквото и да се случва, загадката ще бъде разкрита. Докато при детектив Марлоу емоциите често взимат превес. При него прозират човешки чувства и моменти на съмнение, в които се мъчи да разгадае случая. Чрез Марлоу опознах една различна порода частни детективи и в моите очи това придаде допълнителна стойност на книгата, защото тя успява безупречно да въплъти всичко, което човек може да хареса (или да намрази) у него. Той е суров, хладнокръвен и дистанциран – точно това изисква и работата му. Но вътрешният му диалог показва наяве друга светлина – строг етичен кодекс, към който се придържа и който го кара да се чувства самотен.
Както заглавието предвещава, рано или късно безжизненото тялото на една дама ще изплува от дълбините на езерото. Въпросът е коя е тя? Точно това се опитва да разбере и Марлоу. Следвайки опитите му да разплете мрежата от мистерии, разбираме, че случаят прилича по-скоро на един от онези айсберги, чийто връх едва- едва се подава над повърхността на водата. Сюжетът от там насетне е добре премислен и дори бих казала сложен. Това, което определено ме затрудни, беше проследяването на големия брой герои. Появата на нов образ, който добавя парченце от пъзела, е динамична. Затова бих казала, че книгата изисква допълнителна доза концентрация. Определено не е подходящо четиво за плажа или метрото.
С напредването на историята, тук-там започват да личат няколко трохички, които авторът е отронил от голямото разкритие в края на книгата. Въпреки това уверено мога да кажа, че за мен краят беше непредсказуем.
Ако образът на Марлоу ви се е сторил интересен или просто обичате добре написани мистерии, доверете се на Реймънд Чандлър и “Дамата от езерото”.
