Започвайки това ревю, се чудех какво по-впечатляващо заглавие да му сложа. Обмислях „Нещата са такива, каквито са”, „Мечо Пух и пътят на Дао”, но в крайна сметка стигнах до заключението, че заглавието само по себе си е достатъчно красноречиво.
Сложната и същевременно проста философия на даоизма е представена през очите на любимия детски герой – Мечо Пух. Бенджамин Хоф показва основните принципи на Дао, чрез откъси от даоистки текстове, съпоставени с откъси от „Мечо Пух”, като прави паралел между тях. Чела съм различни книги за даоизма, също и преводи на мисли на Лао Дзъ, но именно чрез „Дао-то на Пух” тази философия ме привлече и ме накара да се заинтересувам повече. Книгата е подходяща както за възрастни, така и за малките читатели, защото освен достъпна е и забавна. Аз обичам да препрочитам определени пасажи от нея винаги когато се лутам и търся истината или просто искам да получа вътрешно спокойствие.
Може би на някои ще се стори несериозно, че основните принципи на източната философия са сравнени с мислите от една детска книга, но със сигурност ще сгрешат. „Дао-то на Пух”се е задържала 49 седмици в списъка на бестселърите на Ню Йорк Таймс след публикуването си. А някои от университетите в Америка са я включили като задължително четиво в образователните си курсове. Това е информация за онези, които обичат да знаят факти, доказващи стойността на книгата.
Музиката, модата, вкусовете, всички те се променят във времето и най-добрия начин класическата философия да стигне до по-широк кръг от хора е, чрез нейното опростяване. Защото със сигурност идеите не се променят, но езикът и начините, по който се представят, ДА.
Ще завърша с един от любимите ми цитати от „Дао-то на Пух”:
— Какво най-много обичаш да правиш, Пух?
— Ами… Какво най-много обичам…, и после се спря да помисли. Въпреки че яденето на мед е много хубаво нещо, има един момент, точно преди да започнеш да ядеш и тогава е много по-хубаво, отколкото самото ядене, но не знаеше как да го каже.
