Проклятие ли е да си родена дъщеря, вместо син? В десетки култури по света отговорът е „да“, и китайската не е била изключение. Наскоро прочетох „Дъщерите на Шандун“ от Ив Д. Джун (изд. „Емас“, преводач Емилия Ничева-Карастойчева) – един роман, който ни среща с подобно „проклятие“ и ни кара да преживеем как се живее с него и как да го обърнеш в своя полза, за да оцелееш, дори когато целият свят е срещу теб.
Романът ни отвежда в китайската провинция Шандун през 1948 г. Това са бурни години за Китай – държавата е разтърсена от гражданска война, политическата власт се сменя бързо и този, който днес е на върха, утре е враг на народа. Бедността и гладът настройват китайците едни срещу други. За семейство Ан, които живеят в охолство, най-голямото притеснение не е войната, а липсата на наследник. Снахата в семейството е родила поредната дъщеря – още едно гърло за хранене и малка прислужница, която някой ден ще стане част от друго семейство и следователно е безполезна. Първородната Ли-Хай ежедневно става свидетел на унижението, което майка ѝ Дзян-юе преживява заради своя провал, но не е в състояние да промени нищо. Животът на семейството рязко се променя заради комунистическата власт – време е Ан да плаща за удобството, в което живее. Със заръка да пазят семейния имот, Ан изоставят снахата си и трите ѝ дъщери и търсят спасение в чужбина, разчитайки, че никой не би наранил една жена и малките ѝ момиченца. Много скоро, имотите са иззети, а Дзян-юе и момичетата остават на улицата – унижени, измъчени, гладни и без никакви пари.
Следва дълго и изтощително приключение – Ли-Хай, сестрите и майка ѝ трябва да намерят начин да оцелеят в един нов Китай, без да могат да разчитат на нечия защита. Тук се проява тяхната находчивост: една жена и три момичета, които нямат нищо, успяват отново и отново да се справят с всяко предизвикателство и да намерят начин да се погрижат една за друга. Трудно е да се опише всичко, през което минават, а и не бих искала да разваля историята за бъдещите читатели, но жените от семейство Ан са колкото различни, толкова и обединени от една обща цел – да доживеят до утре.
От една страна, „Дъщерите на Шандун“ е труден за четене роман, макар и да е завладяващ. Трудно е да четеш как семействата се отнасят към своите синове и дават всичко, за да ги образоват, хранят, и отгледат добре, докато дъщерите прислужват и даже не получават лекарска грижа, ако са болни. Трудно е да четеш как гладуват Ли-Хай и жените от семейството ѝ и през какви лишения трябва да преминат само защото не са били достатъчно ценни, че да заминат навреме с останалата част от рода. Трудно е и да приемем примирението на Дзян-юе, която смята, че точно това заслужава, защото не е родила син – колкото и да е силна, тя остава продукт на своето време и възпитание и вини само себе си за постъпката на семейство Ан. Средната ѝ дъщеря е бунтовничката, която вижда колко грешна е системата. А Ли-Хай? Тя е загубена някъде по средата и търси в какво да вярва. Струва ли по-малко, защото е дъщеря? Не е ли също толкова умна, колкото братовчед си? Не заслужава ли и тя образование? Защо я е изоставил баща ѝ? Романът ни превежда колкото през физическото ѝ пътуване, толкова и през вътрешното докато тя се колебае и израства. Мизогинизмът, с който е израснала, ежедневно бива разклатен и поставан под въпрос, но можеш ли да го откъсне изцяло от себе си, след като той е пропит в цялата ѝ култура и история?
Изненадана съм, че този роман е дебютен за авторката. Ив Д. Джун пише проницателно и без да се смекчава или спестява нищо. Тя умело рисува реалността на Китай в средата на миналия век като една корумпирана държава, изпълнена с бедност, гняв, подозрение и остарели виждания. Комунизмът идва с много кръв и обещания за нещо ново и по-добро, но ще бъдат ли изпълнени те? Насред големите исторически събития, три малки момичета и майка им са подхвърляни от съдбата и ежедневно се борят с нея. Единственото, което им помага, е именно, че са жени – като такива, те са донесли разочарование в мига, в който са родени, и никога не са били глезени или обгрижвани. Техният живот така или иначе е бил оцеляване от самото си начало. Проклятието им можем да възприемем и като благословия, защото ги е направило силни – а само такива могат да оцелеят.
Можете да поръчате „Дъщерите на Шандун“ от Ozone.bg.
