„Дъщерята на палача и черният монах“ на Оливер Пьоч (изд. „Хермес„) е втората книга от поредицата за палача Якоб Куизъл, неговата опърничава дъщеря и техните перипетии в Германия през XVI век.
След като имах удоволствието да се запозная и разговарям с автора, четенето на романа беше доста по-различно. Вече знаех, че женските персонажи са с нетипично за този период поведение и са вдъхновени от съпругата на Пьоч, а фокусирането върху лечителската роля на палача е продиктувано от желанието на писателя да покаже, че екзекуторите всъщност не са били чудовищата, които филмовата индустрия ни е представяла до момента.
И докато „Дъщерята на палача“ ме изненада с нетрадиционната роля на Куизъл – справедлив (понякога и милостив) герой, лечител и баща, и дързостта на дъщеря му, то в „Дъщерята на палача и черният монах“ това бяха просто обичайните причини, поради които с удоволствие се връщах към историята им.
Оливер Пьоч често казва, че основното му желание е да пише интересни книги, които забавляват читателя, и мисля, че отново е успял да го постигне. И в този роман има криминална загадка, но към нея е добавена отдавна пазена тамплиерска тайна, която го превръща в изпълнено с приключения търсене на съкровище.
Действието е забързано и все по-често завършва с обрат или точно в най-интересния момент, принуждавайки читателя да не се отделя от книгата, докато не разбере какво ще стане по-нататък. Аз лично не съм почитателка на този подход, защото твърде често се прекалява с него, но смятам, че Пьоч е успял да постигне баланс между напрегнатото преследване и дълбочината на сюжета.
Историята се развива по време на тежка зима, навсякъде върлува опасна болест, а в горите дебнат разбойници. Пренасяйки ни в трудната реалност на онова време, авторът успява да припомни защо подкрепата на семейството и религията е била толкова важна за хората в миналото – в епоха, когато науката тепърва се е развивала, всесилният Бог е бил най-близката възможност за избавление.
Открояват се и още няколко силни момента, които разкриват животинското у човека и жестокостите, които може да си позволим, когато сме в позиция на власт. Писателят ни кара да се замислим доколко са виновни хората, които крадат, за да оцелеят, и за пореден път говори за хуманността, припомняйки, че справедливостта често изисква наказание, но не и коравосърдечие.
Дори да не се задълбочите толкова в търсене на скрити послания, пак ще получите вълнуваща история с елементи на мистерия и много хумор, вплетен във взаимоотношенията между героите – все чудесни причини да прочетете книгата и да продължите със следващия роман от поредицата.
Припомнете си и ревютата на „Дъщерята на палача“ от Габи в „Аз чета“ и Христо в „Книголандия“.
