Когато природата не те е надарила със свръхталант или физически възможности, а самият ти мечтаеш да си спортист от световна класа, единственият ти шанс е да тренираш поне двойно повече от останалите. Това е и животът на Еймъс Декър, докато пробие в професионалния футбол. Всичко обаче приключва още през първата му среща като играч от NFL – тогава животът му прекъсва на два пъти, за да започне отначало с нова дарба, която става и негово проклятие.
„Абсолютна памет“ (хипертимезия), заради която Еймъс няма да забрави нищо никога повече в живота си, и постоянното смесване на възприятията (синестезия) са двата подаръка, които Дуейн Льокроа му оставя след удара в главата. С кариерата на Декър е приключено, разбира се, но първият му голям избор след това – да стане полицай – ще коства живота на повече от дузина души.
Романите за Еймъс Декър са най-новата поредица на Дейвид Балдачи, а „Абсолютна памет“ (изд. „Обсидиан“) е повече от зловещо и едновременно зрелищно начало. В продължение на две десетилетия след инцидента Декър е използвал новите способности на мозъка си, за да разплита случай след случай и да праща зад решетките престъпниците от родния си град Бърлингтън. Хладнокръвното убийство на цялото му семейство обаче отново обръща света му наопаки. Шестнайсет месеца по-късно, запуснат и надебелял, изгубил всичко и преминал включително и през живота на бездомник, той трябва да се изправи очи в очи с техния убиец.
Балдачи е подготвил чудесно Еймъс да се справя с придобитото си състояние на савант и да го ползва в налагането на справедливост. Когато жертвите стават 13 и убиецът ясно показва, че именно той е причината техният брой да расте, залогът става още по-висок. Масово убийство в училище, отрязана глава на полицай, пронизан в сърцето агент на ФБР… списъкът се увеличава с всеки изминал ден, а следите са все така нищожни. Колкото по-непроследим е извергът, толкова по-решен е Декър да го залови. Колкото по-объркващи са уликите, толкова по-сплотени са и помощниците му – бившата партньорка на Еймъс Мери Сюзън Ланкастър, специален агент Рос Богарт от ФБР и младата журналистка Алекс Джеймисън.
В голяма част от страниците на „Абсолютна памет“ пъзелът пред Декър изглежда неразгадаем. С всеки изминал ден той се изправя пред нова жестокост. Но хората са по принцип жестоки. Толкова жестоки, че накрая е напълно нормално да изпитате граничеща със стокхолмски синдром симпатия към разкрития вече сериен убиец.
Еймъс обаче е савант, той не изпитва никаква форма на привързаност, а единствено чувството за вина го движи напред. Преминава многократно през „записите“ в главата си – кадри от повече от 20 години, до които той има постоянен достъп – за да види и най-малкия детайл. А рано или късно всичко, което му е убягнало, ще бъде наредено до останалите парчета в пъзела.
Признавам, жанрът, в който Балдачи е един от господстващите автори, не е сред любимите ми. Пълнокръвността на Декър обаче вероятно ще ме накара да се върна, когато видим и „The Last Mile“ на български.
