Четенето по традиция е самотно занимание. В прастари времена, преди епохата на интернет, ако някой прочетеше хубава книга и изпиташе неистово желание да я обсъди, трябваше да намери друг човек от плът и кръв, който да е чел същата книга и да има представа за какво иде реч. Дигиталната революция промени всичко.
Днес огромните онлайн читателски общности са само на един клик разстояние в блогове, форуми и Фейсбук групи, където можеш да обсъждаш любимите си произведения, да потърсиш помощ в намирането на „една книга, не си спомням как се казва или кой я е написал“, както и да попиташ кой нов роман да подариш на малкия син на братовчедката на съквартиранта ти. Намирането на ново интересно четиво става много по-бързо чрез десетките препоръки от други фенове на любимия ти жанр, както и чрез рейтинговите системи със звездички, които предлагат Goodreads и Amazon, а и фирмените сайтове на големите книжарници.
Никога не е било по-лесно да се свържеш с други читатели… но и по-сложно. Както всяка форма на общуване, взаимоотношенията в социалните мрежи имат нужда от специфични регулации, за да бъдат ефективни. Протоколът за публикуване и коментиране в книжните онлайн общности обаче е твърде неясен, особено що се отнася до рецензии, мнения и оценки.
Хората са бързи в лепенето на етикети като „ужасна“, „тъпа“, „безумно скучна“ книга, както и в причисляването към категорията „без литературна стойност“ (някой да има подръка кратък наръчник за определяне на литературната стойност?), но границата между това да попаднеш на истински лоша творба и да четеш жанр, който изобщо не ти харесва, понякога се размива.
Представете си следния сценарий: аз мразя патладжан. Една вечер обаче отивам да вечерям на ново място и по необясними за мен причини решавам да си поръчам патладжан. Отвратително е. Не мога да погълна повече от една хапка. След вечерята се прибирам вкъщи, отварям TripAdvisor и давам на ресторанта най-ниския възможен рейтинг с коментар: „Не знам за другите ястия, но аз мразя патладжан и не успях да го изям“. Това обаче не е по вина на ресторанта, нали?
Същото важи и за поставянето на негативна оценка на заглавия, които не сте прочели докрай, просто защото не харесвате такъв тип литература. Не ме разбирайте погрешно, напълно подкрепям зарязването на книга, която не ви е интересна, в полза на друга. Но не я заклеймявате като долнопробна и не я саботирайте с лош рейтинг само защото това не е вашият жанр.
В този ред на мисли, ето няколко практики, които биха ни помогнали да направим интернет пространството, посветено на книгите, по-приятно.
1. Споделете мнение, след като сте прочели книгата, независимо дали ви е харесала, или не.
Всички сме откривали прекрасни книги чрез препоръка от някой друг, без значение дали е бил човек „от реалния живот“ или анонимен читател онлайн. Помогнете за изграждането на читателски общности и насочете други хора към книги, които са ви впечатлили (и далеч от онези, които не сте сметнали за добри), като давате честни ревюта и рейтинги на всичко, което сте чели.
2. Не бъдете злобни
Знам, че е шокиращо, но писателите също са хора! Имайте предвид, че много автори са част от читателски общности, особено в платформи като Goodreads, и ще попаднат на мнението ви. Не е необходимо да бъдете дребнави или да се заяждате в ревюто си, ако книгата им не ви е харесала – нека критиката да бъде градивна и добронамерена.
3. Подкрепяйте непопулярни и самопубликуващи автори
В днешно време е изключително трудно романът ти да се открои, особено ако си самопубликуващ или все още непопулярен автор без подкрепата на голямо издателство. Не се ограничавайте до модерните книги или заглавията с най-много ревюта, а активно търсете такива, които може още да не са придобили широка популярност. Ако прочетете такова произведение, не забравяйте да привлечете малко внимание към него с откровен отзив.
4. Не пишете ревю за книгата, ако не сте я прочели докрай
Ако не сте стигнали до края на книгата, защото не е била по ваш вкус, просто не публикувайте ревю за нея. Ако некачественото издание е причината да довършите творба, която иначе би ви харесала, то тогава си заслужава да го отбележите, но дори и в такъв случай бъдете честни и споменете още в началото, че не сте прочели цялата книга.
5. Проверете ревюто си, преди да го публикувате
Става дума за още един прочит, за да поправите евентуални грешки. В крайна сметка, вие бихте ли се доверили на препоръка от някого, чийто изказ граничи с неграмотност? (Стават и печатни грешки, разбира се, не съдете твърде строго.)
6. Не давайте крайно нисък рейтинг, ако не е наистина заслужен
Същото важи и за другата крайност. Има цял спектър от рейтинги между 1 и 5 звезди, от който да избирате: оценка от 1 звездичка е абсолютното дъно и е добре да се запази само за книги, които считате за тотално и безвъзвратно ужасни. По същата логика оценявайте с 5 звездички онези заглавия, които са ви впечатлили изключително силно и към които нямате никакви забележки.
7. Отбележете техническите нередности, но не посвещавайте цяло негативно ревю само на тях
Освен ако грешките не са били толкова значителни, че са повлияли на цялостното ви преживяване с книгата, в критиката си не се осланяйте само на тях. Особено самопубликуващите автори, както и по-старите издания на някои произведения, често получават негативни коментари заради липсата на професионална и изчерпателна редакция. Естествено, че като читател не е приятно да инвестираш време и средства в книга, която е пълна с граматически и печатни грешки – те неизбежно биха повлияли на крайното мнение за творбата. Не бързайте обаче да пишете гневни излияния или да давате ниски оценки само защото на 245-а страница има пропусната запетая или грешка при членуването.
Автор на текста е Джена Барлоу. Материалът е публикуван в Books Rock My World!
Превод за „Аз чета“: Вероника Вълева
