Избрах си тази книга поради най-баналната причина на света – деликатност е една от любимите ми думи. Мисля, че се дължи на синхрона между нежността, с която се разлива по езика, когато я произнасяш, и всичките й разнообразни значения (за справки задължително използвайте речник Larousse). Май я употребявах твърде често след прочита на романа на френския писател Давид Фоенкинос... Дано не съм я износила.
Историята започва със сок от кайсия. Ако Натали си беше поръчала нещо друго, Франсоа нямаше да я пожелае и двамата нямаше да се превърнат в една от онези идилични двойки. Тяхното е спокойна, ненатрапчива съвместимост на хора, които просто се обичат, без да влизат в противоречие със света и със себе си.
Един ден обаче Франсоа излиза да тича и така и не се прибира у дома.
Влезе в хола и видя, че всичко е тук. Непроменено. Нищо не бе помръднало. Одеялото върху канапето. Чайникът върху ниската масичка и книгата, която бе чела. Особено я разтърси разделителят. Книгата бе разделена на две. Първата част бе прочетена, докато Франсоа беше жив. А на страница 321 той вече бе мъртъв. Какво трябваше да направи? Можеше ли да продължи четенето на книгата, прекъснато от смъртта на съпруга й?
Смъртта му е твърде рязка и те кара да се питаш какъв е смисълът подобно щастие да спре да съществува. Естествено, след трагедията Натали се затваря в себе си и дълго време не толерира никакви набези в тъжната си крепост. Атаките в повечето случаи са лишени от стратегия и се отличават с импулсивност и недодялано нахлуване в личното пространство. Това е, докато не се появява Маркюс – шведът с причудливото име и невзрачната външност, който обаче притежава необходимата деликатност да докосва душата с върховете на пръстите си.
Натали е олицетворение на бистрата женственост, която няма нужда да бъде изкуствено подчертавана или демонстрирана по какъвто и да е било начин, а обгражда своята преносителка като непреходно сияние. Ако не можете да си я представите, просто се вгледайте в ръцете на Одри Тоту на корицата и ще разберете какво имам предвид. Героинята е сдържана, по-скоро мълчалива и 
вглъбена в себе си, от онези хора, които не са склонни да бърборят или да изпадат в неловки ситуации. У нас за личности като нея казваме, че са „над нещата“, обикновено с лека нотка на завист към тази благословия на духа, да бъдеш недокоснат от дребнавостите на ежедневието.
За разлика от нея, Маркюс е едновременно невзрачен и непохватен, с ужасяващ любовен опит и първичен страх от шведските студенина и сериозност, сред които е израснал. Този на пръв поглед неугледен любимец обаче притежава вроден такт, с който никой от другите настъпателни и самоуверени ухажори на Натали не може да се похвали.
„Деликатност“ (изд. „Colibri“) е любовен роман, написан с много финес и изкусителна усмивка към читателя. Давид Фоенкинос има превъзходно чувство за хумор, което извира не толкова от ситуациите, колкото от елегантността, с която френският писател ги описва, от закачливия изказ и искрената жизнерадостност, струяща от него. Очаквах романът да е плачлив заради трагедията, която служи за катализатор на действието. Да, критични ситуации не липсват, но Фоенкинос вещо избягва прекалената драматичност в тъжните моменти, както и лепкавата сладникавост в любовта между героите. Всичко е много естествено и искрено, а оттам и лекотата, с която се чете книгата. Бяха ми достатъчни няколко спокойни неделни часа, през които постоянни се удържах да не си подчертавам разни неща или да не споделя някой и друг цитат.
Много харесах „Деликатност“, след няколко момента тип „този писател успява да облече куп мои неизразими състояния в думи“ изгубих всякаква критичност към нея и напълно й се оставих. Смях се страхотно, наслаждавах й се… Знаете ли, страшно много хора твърдят, че не си падат по сантименталности, но аз подозирам, че всъщност малко от нас успяват да устоят на една добре разказана любовна история. Дори и да не си го признават.
Прочетете още ревютата в „Аз чета“ за другите книги на Давид Фоенкинос „Еротичният потенциал на жена ми“ и „Независими сърца„
Не пропускайте и филма La delicatesse (2011), режисиран от самия Давид Фоенкинос, с прелестната Одри Тоту в главната роля.
