Пчелата излита от кошера и започва да изписва отчетливи осморки във въздуха. Променя ъгъла, под който се движи, различно е темпото й; крилцата й пърхат ту по-бързо, ту по-бавно. Изглежда като безразборно движение, но всъщност не е. Никога не е. Това е начинът, по който общуват тези интелигентни насекоми – наши съседи от хиляди години. А всъщност не знаем почти нищо за тях. Дали ни мразят?
Добре дошли в „Денят на мравките“ – втора част от хитовата трилогия на Бернар Вербер. Французинът разширява територията на изследването си и в този роман успява да ни представи ежедневието на още няколко вида насекоми. Прави го по толкова изключителен и увлекателен начин, че не вярвам някой да може да надмине майсторството му. Както и в „Мравките„, Вербер използва толкова много детайли и ловко вмъкнати научни факти, че дори без да си го поставя за цел, читателят запомня и разбира много.
Прочетох „Мравките“(първа част от поредицата) миналото лято на морето. След последната страница нямаше как да гледам с пренебрежение на тези интелигентни създания. Вече знаех толкова много за поведението, движението и комуникацията им, че всяка малка мравчица се превърна в любопитен обект за наблюдение. Опитвах се да гадая къде е тръгнала, защо се спира, защо така яростно движи антени, защо се прави на умряла… Без да искам, бях много много зарибен. И когато в един от последните ми дни на плажа станах свидетел на брачния полет на крилатите принцеси (събитие, за което бях чел подробно едва три дни по-рано), се чувствах огромен късметлия.
Да, това е ефектът от тази впечатляваща трилогия. Читателят става съпричастен, толерантен и с вълнение осъзнава каква изключителна вселена се крие под очите му. Вселена, която той винаги е подценявал. В „Денят на мравките“ моралните въпроси за липсата на търпимост и безсмислената жестокост на хората минават на по-високо ниво.
… по силата на какво право кухнята принадлежи повече на вас, отколкото на мравките? Защото сте я купили? Добре, но от кого? От други човеци, които са я построили с помощта на цимент и след това са я напълнили с храна, взета от природата. Споразумението между вас и други хора ви кара да мислите, че тези късове обработена природа ви принадлежат. Само че става дума за споразумение между човеците и то засяга единствено тях.
Според вас какво ще се случи, ако мравките се наситят на нашето високомерие и решат да ни дадат урок? Нещо повече – да решат (с право), че ние сме истинска напаст за Земята и тръгнат на поход срещу нас? Мислите, че не могат да го направят? Че нямат необходимата численост и интелигентност? Моля? „Денят на мравките“ разглежда една подобна възможност. Трябва да си призная, че начинът, по който се развива тази идея, е плашещо реалистичен. И вероятно ако мравките притежаваха нашата жестокост и кръвожадност, подобен сблъсък щеше вече да се е състоял.
Издaтелство „Colibri“ направи чудесен ход малко преди празниците, преиздавайки цялата трилогия. Надявам се, че това ще й спечели нови почитатели, защото тя съчетава множество ценности – интелигентен, талантлив автор; увлекателен и нетипичен сюжет; безброй научни и исторически факти, поднесени майсторски и неусетно; морални въпроси, провокиращи размисли; логически загадки и не на последно място – главни герои, за които сякаш никой автор не е писал толкова вдъхновено досега.
Накрая искам да споделя и нещо за стила на Бернар Вербер, което не ми допада съвсем. Улисан в детайли, философия и вълнуващи описания, французинът сякаш е решил в никакъв случай да не лишава читателите от хепиенд. Така най-трагичните случки се оказват не толкова трагични, а усещането за главните герои е, че каквото и да се случи, те все някак ще се спасят. В един момент това става прекалено очаквано и лишава романа от допълнителното напрежение, което той заслужава. Един по-скоро дребен негативен детайл, който е предостатъчно компенсиран от всичко изброено по-горе.
