От Малерман очаквам всичко. И въпреки това той някак успява да ме изненада и да надскочи себе си всеки път. „Денят на прасето“ (изд. „Ciela“, преводач: Паулина Мичева) не е книгата, която ще подарите на приятел или ще препоръчате на колежката. Това е хорър приключение с много кръв, на което сам трябва да поискаш да поемеш – точно както главният герой в романа, прасето Пърл, има навика да прави, влияейки на умовете на хората и карайки ги сами да поискат да сторят нещо, дори немислимото.
Да, толкова е провокативен Малерман, че една част от мен леко се съмнява дали пък Пърл не е влязъл и в моя ум, подтиквайки ме да прочета историята му и след това да ви разкажа за нея. Казвам ви, това е книга, която преобръща представи. Тази творба ще ви накара да се съмнявате дори в себе си и след прочита ѝ е почти сигурно, че вече ще гледате на прасетата по друг начин, при това доста дълго време.
Но какво всъщност се случва в една обичайна на пръв поглед ферма на име „Копъл“ някъде в Среден Мичиган, САЩ? Едно прасе на име Пърл се отличава от всички останали животни. Не заради дефектното си око, което му придава зловещ вид. Не и заради начина, по който стои изправено като истински човек. А заради способността му да контролира своите животински събратя, да ги кара да му пеят и да изпълняват желанията му.
Знам, знам, звучи абсурдно. Забравете за миг това чувство и просто оставете на Малерман да си свърши работата. Повярвайте как едно прасе може да контролира дори ума на хората, да ги кара да вършат брутални неща, при това убедени, че те самите са ги поискали. И просто продължавайте да четете с изумление какво следва от това.
Седнало на задницата си като човек, с отпуснати отстрани на корема крайници, леко наклонена глава и високо изправени розови уши. Едното око на прасето бе увредено, изглеждаше мрачно, скрито, но другото, здравото, бе насочено към Джеф. И в него момчето видя интелигентност, която го изплаши. То не смяташе, че прасе може да „гледа“ по същич начин, по който гледа човек. И все пак, докато Джеф пристъпваше бавно към кочината, Пърл го следеше с поглед.
Сигурно сте чували, че прасетата са едни от най-интелигентните животни, наред със слоновете и делфините. Може би, знаейки това, сюжетът на Малерман ще ви се стори достатъчно правдоподобен. Въпреки това е почти сигурно, че ще ви се иска да оставите тази книга. Но няма да успеете – поне не докато не прочетете и последната страница.
Малерман умее добре да създава истории, от които просто не можеш да се отдръпнеш, които ти влизат под кожата. Сравняват „Денят на прасето“ с „Ферма на животните“ от Джордж Оруел. Сравняват Малерман и със Стивън Кинг. Аз пък сравнявам Малерман със самия него и с всичките му останали книги, които съм прочела досега – през “Кутия за птици” и “Малори”, „Къщата на езерното дъно“, “Червеното пиано”, “Гоблин”, „Инспекцията“… Затова спокойно мога да кажа, че Малерман има талант да превръща и нещо най-обикновено и банално на пръв поглед, в нещо изключително, от което да черпи вдъхновение. Въображението на този автор е богато и наситено.
„Денят на прасето“ е един от най-провокативните романи за злото, зловещото, абсурдното, за отмъщението на едно прасе, с което не бихте искали да се срещате на живо. И когато след прочита на книгата видите случайно бус на свинеферма с малко, сладко, анимирано прасенце като стикер на задните врати, ще се усмихнете леко нервно и ще си спомните Пърл. Защото Малерман не е от авторите, които ще забравите, нито героите, които излизат под перото му. А не е ли това истинската магия на книгите?
Можете да поръчате „Денят на прасето“ от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta22q1 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.
Още едно мнение за книгата можете да прочете в Книголандия тук, както и в блога на „Книжни Криле“ тук.
Не пропускайте и още две мнения за „Кутия за птици“ от Димитър Аврамов тук, както и от Милена Петкова тук.
