fb
Ревюта

„Кутия за птици“, пълна със страх и ужас

5 мин.
Kutiya za ptitsi Josh Malerman

Kutiya za ptitsi Josh Malerman„В новия свят няма нищо по-страшно от мига между решението да отвориш очи и самото отваряне на очите.“

Една от книгите, които най-много исках да прочета през изминалата година, бе  „Кутия за птици“ на Джош Малерман. На първо място ме привлече фантастичната корица – адмирации за Живко Петров. На второ място ме заинтригува фактът, че преводът е на Невена Дишлиева-Кръстева. И последно, но не и по важност, бях впечатлена от цялата шумотевица, която се вдигна около този роман – някак усещах, че има защо…

Когато за първи път прочетох кратката анотация на гърба на книгата, първата ми мисъл бе, че този роман трябва задължително да бъде филмиран. Разбирайки, че Universal Pictures вече са закупили правата за екранизацията, искрено се зарадвах, защото обожавам да гледам киноадаптации по книги.

И въпреки всичко гореизброено, идея си нямах какво всъщност ме очаква. Бях стигнала някъде до половината на романа, когато си казах, че това е най-откачената, страховита и психарска книга, която съм чела. Обещах си да напиша ревю, стига да не съм си пръснала мозъка до финала (което очевидно не съм направила). Изумена съм какъв брилянтен психолически трилър е създал  Джош Малерман и сърдечно благодаря на издателство Deja Book, с чиято помощ този роман стигна до българските читатели.

Малори разбира, че е бременна, и решава да задържи бебето, макар бащата да е бил само забавление за Kutiya za ptici Dzhosh Malermanедна вечер. В момента, когато научава хубавата новина, светът навън вече не е същият. Новините стават все по-ужасяващи, а „всеки твърд предмет е муниция“. Сестра й е на ръба на паниката и има защо. Множество хора се самоубиват по брутални начини или раняват яростно други, без да има реална причина. Говори се, че виждат нещо или някого, след което просто полудяват и вършат немислимото. 

Постепенно изчезват интернет, телевизията, радиото. Никой вече не вдига домашните телефони. Хората започват да се крият по къщите, покриват прозорците с одеяла в опит да се предпазят от онова, което така поразява ума ти, че животът за теб се обезценява. Ако искаш да оцелееш, нямаш право да отваряш очи…

Изреченията в „Кутия за птици“ са кратки, насечени и изпълнени със страховита тръпка, която кара кожата ти да настръхва, но въпреки това не можеш да спреш да четеш. Малерман сграбчва вниманието с напредването на всяка страница и го прави по най-деликатния и неповторим начин. Въображението на всеки читател допълва липсващите думи, които авторът умишлено е спестил. А въображението на човек е безгранично и много по-страшно и от най-ужасяващите неща, които един писател може да разкаже…

Малерман разкрива завладяващо историята на Малори и нейното сляпо пътуване към свободата заедно с двете й невръстни деца. Момчето и момичето никога не са виждали външния свят. Малори дори се е замислила дали да не ги ослепи в опит да ги предпази от злото навън. Вместо това решава да ги обучи добре как да се доверяват на слуха си, когато очите им са покрити с превръзка и вече не могат да разчитат на тях.

Джош Малерман

Снимка: Chatelaine

Въпреки целия ужас, Малори не е загубила надежда. След 4 години най-накрая се осмелява да тръгне със затворени очи по реката в опит да намери спасение за себе си и децата. Постепенно разбираме как се е развил животът й от момента, в който вижда положителния тест за бременност, до онази мъглива сутрин, в която най-накрая се осмелява да излезе по-далеч от двора на къщата си и да превърне временно една дървена лодка в нов дом. Пътуването е изпълнено с опасности, а героите разчитат само на слуха си, за да се предпазят от тях, но възможно ли е да оцелееш, ако не виждаш какво дебне навън?

Колкото повече оживява светът наоколо, толкова повече замира вътрешният й свят.

Макар на пръв поглед самата идея да не е нищо ново, гарантирам ви, че авторът се е справил чудесно. Напрежението и параноята са почти осезаеми, а финалът за мен бе задоволителен. Наскоро прочетох „Границата“ на Робърт МакКамън, която ме накара да се почувствам почти по идентичен начин. Дотолкова да се вживееш в романа, че да ти се вижда напълно възможно утре същото да се случи и в реалността – това за мен е достатъчен показател, че книгата е зверски добре написана.

Ако и вие си падате по подобен тип психологически трилъри, определено ще си доставите удоволствие с прочита на „Кутия за птици“.

Прочетете още ревюто на Милена Петкова тук, както и това на Димитър Аврамов, който също се впечатли от романа. Още ревюта има при Христо Блажев в „Книголандия“, в блоговете „Книжен Петър“, „Изумен“„Книжно: На по книга, две“ и „The Crazy Admins“.

[ + ]